6.8. БЪЛГАРИТЕ НЕ СА СВОБОДНИ

ТЕ СВИДЕТЕЛСТВУВАТ: 11 [неделна] беседа от Учителя,

държана на 19 декември, 1926 г. в гр. София

[Сила и живот] IX серия. София, 1929, с. 9-11.

"... Следователно целият живот на човека е едно уравнение, а той самия представлява една част от това уравнение. Човечеството пък е едната страна на дадено уравнение от великата система уравнения в Божествения свят. Тогава, човек и Бог, пак съставляват уравнение; и човек, като страна на това уравнение, трябва да знае, каква е днешната му задача.

Някой казва: "Аз съм българин." Какви са идеите и задачите на българина? Спрямо България всеки българин е страна на дадено уравнение. България, от своя страна, съставлява част от друго уравнение, спрямо което има свои задължения. Днес българите не са свободни. Те и досега плащат данък след войните на европейските държави; от години вече плащат и още не могат да се изплатят. "Който много яде, много плаща; който малко разбира - много плаща."

Българинът много яде, малко се учи. Питам: де са учените хора на българите? Кои са най-видните българи в света? Де е българският Сократ? Де е българският Платон? Де е българският Аристотел? Де е българският Хермес? Де е българският Милтон? Де е българският Шекспир? Де е българският Кант? Де е българският Нютон? Ако е въпрос за военния Атила, и между българите може да се намери равен нему. Но работата не се върши само с военщина. Огнивото и кремъкът сами нищо не вършат. Зимно време те разрешават някои въпроси, но лятно време огънят сам вече съществува. Ако аз живея в някоя страна, дето няма огниво, тогава моят кремък и моето парче желязо са на място, те все ще разрешат една задача: обаче, ако аз отида в някоя страна, дето хората не се нуждаят от огниво, тогава моите кремък и желязо ще ми бъдат товар.

Сега аз засягам съществени въпроси от живота. Който иска да измени коренно живота си, той трябва да придобие, дълбоко положително знание, което да даде нова насока на неговите мисли, чувства и действия..."