2.7. ЛОВ НА КОНЕ

1916 г. Ясна и красива октомврийска нощ бе. Мъртва тишина владееше о низината на Струма, която, притискайки се близо до северните поли на Круша планина, тихо се плъзгаше по дълбокото си тинесто дъно, извиваше като змия плътната си снага и излъчвайки тесни ръкави с вода, които изливаше в тъмните пазви на обширния камъш, безшумно и лениво отминаваше на изток. Силен кикот на изгладнели чакали зловещо се разнесе и изпълни пространството, а от южния край на гр. Серес се спусна малка група от смели охотници, която се насочваше право на юг. Водена от мл. подофицер от 6-а рота на Бдинския полк Трастаров от с. Ново село, Видинска околия, тя се понесе като черно петно из тъмносивата нощ, прехвърли ж. пътната линия, остави до нея част от себе си и се стопи в непрогледните сенки на гъстия и висок камъш.

Квичеше и се кикотеше глутницата диви зверове, а доблестната група като черен призрак се носеше край камъшите и най-после потъна в една гъста и висока царевица - около 3 км далече пред позицията. Малка отмора, с бърз оглед на местността тури край на движението. Тук групата се раздели на две такива от по 6 человека, едната от които се скрива в тъмнината, в югозападна посока, като навлиза в блатливия камъш до царевицата, а другата повръща малко назад и потъва в близкия камъш на 150-200 кр. от първата и в отстъп от нея. Така поставени засадите - всред блатливото място, водата на което, просмуквана от облеклото, запъплюва по кожата им, "спокойно" очакваха зората. Те избързаха тук толкова рано, защото всяка сутрин бяха виждали из тази царевица да излиза английски разезд напред, който влизайки в борба с наши патрули, увличаше ги към нея, където ги очакваше смърт или позорен плен.

Ужасени от светлината на настъпващата зора гладните чакали с воя и писъка на отчаяния звяр - не намерил и тази нощ плячката си, се разбягват из камъша, а слабият утринен ветрец, полъхващ от юг, донася до ушите на треперещите от студ храбреци далечния шум от конски стъпки. Те са бодри и готови. Английският разезд от 5 конници излиза на полянката южно от царевицата и пред тия две засади. Тук той се спешава и отправя огън срещу засадата, оставена при ж.пътната линия, която отговаря с огън и почва да настъпва срещу него. Други 20 английски войници с една картечница излизат из камъша и се прикриват в царевицата в засада и подкрепа на конниците, но близо до нашите две засади, невидими от тях. Конниците, притиснати от огъня на първата засада, настъпваща бързо към тях, отстъпват назад, за да я доведат в увлечението и на тяхната силна засада, без да подозират, че зад тях се крие смъртта. Наближили до едната от нашите засади, последната открива убийствен огън върху тях и в смущението им с вик "ура" се хвърля "на нож". Двама конници падат тежко ранени, а конете им остават в ръцете на Трастаров и другарите му. Другите трима англичани се качват бързо на конете си и се хвърлят в бягство, но посрещнати от огъня на другата засада, увисват на седлата и се изгубват на изток из камъша. Ударът е така неочакван, бърз и силен, смъртна е уплахата у английската силна засада и тя избягва из гъстия камъш без пушка да гръмне.

Храбреците, водени от смелия си началник Трастаров, отстъпват бързо с богата си плячка и довеждат на позицията две големи, красиви английски кавалерийски кобили с пълното им снаряжение, включително и сабите на бившите им ездачи. Цялото съдържание на чантите от седлата: шоколад, бисквити, захар и др. деликатеси, останаха притежание на героите, а кобилите - в щаба на полка за яздитни коне на офицерите. От намерените в седлата бележници се взеха добри сведения за врага. Това бляскаво дело е подвиг, достоен за голямо поучение - слаба пехотна група, изолирана и далече от своите, влиза в борба с конници, добре въоръжени и пред лицето на силна пехотна част с картечница, побеждава без загуби. Подвигът бе оценен добре и героите наградени с кръстове за храброст.