15. Владо руснака се превъплъщава от едно в друго

Владо руснака е бивш белогвардеец, избягал след Октомврийската революция в Русия и след разгрома на белогвардейците от болшевиките.

През България преминават хиляди руски войници и белогвардейци. Правят опит за преврат в България, за да я превземат и да направят от нея "Задунайская губерния", мечтата на руския царизъм. Но това бива осуетено от българските комунисти, които изваждат и показват документите за подготвения преврат. И тогава правителството на Александър Стамболийски решава да ги изгони. Но мнозина остават по селата в България. Някои се оженват за български моми. И се заселват тук.

Владо руснака остава в с. Мърчаево и се занимава с каменоделство. Работи десетилетия като каменар в кариерата при Темелко. Братът на Темелко също работи с него. После се оженва за мърчаевка и се заселва там. Виж снимки № 66-68 в "Изгревът" т. XXIII.

Историята на Владо и Весела в Мърчаево при строежа на "Изворът на Доброто" е описана. В последните си земни дни Учителят нарежда на Весела, че Владо трябва да се запише в курсове за руски език и да стане учител. Весела отива в Мърчаево, съобщава на Владо, после отива в Министерството на просветата, записва го, той посещава курса, завършва го и го назначават за учител по руски език в едно село.

Дотук всичко е добре дошло за него. Понеже е руснак и понеже руснаците са окупирали България и комунистите са на власт, той решава да се възползува от това. Напуска учителството си и вече не му се преподава руски език като селски даскал, а решава да бъде нещо повече от обикновен селски даскал. Започва да търси някаква облага от тази власт, макар че на младини е избягал от болшевиките от Русия, за да отърве кожата си. Отървал я, но сега решава да дере и той чужди кожи.

И ето ти за зла участ на него, му предлагат да стане управител на една кланица, където се колят животните, главно говеда. После им одират кожите и ги препращат да ги щавят и да правят от тях гьон за подметки на обувките. А месото от кланицата се препраща в София по месарниците за продажба. Друга част отива за преработка за салами. И всеки ден се колят десетки животни. А директор на кланицата е Владо руснака. Той вече не е вегетарианец, а управител на онези, които колят и дерат кожите на животните. Когато последователите на Учителя Дънов научават за тази негова професия, всички се отвращават от него. Убиецът на хора по време на революцията в Русия през 1918-1922 г. става отново убиец на животни през 1945-1947 г, след Втората световна война. А какъв е изводът? Убиецът всякога си остава убиец.

А какво остава от живота му по време на Мърчаевския период, когато живее с приятелите последователи на Учителя Дънов? Нищо не остава. А впрочем, остава някоя и друга снимка, където е заснет с приятелите. Така че него също го има. Има го, не се е загубил. И това е доказателство за този разказ.

А неговите снимки ще намерите в "Изгревът" том VII, снимка № 13; том XXII, снимки № 93 и 102; том XXIII, снимки № 66, 67, 68 и 69.

Така че него го е имало. Бил е. И тази история, която разказах, също я е имало. И всичко накрая си дойде на своето място. А какво е то? Кой какъвто си е бил, той пак накрая си остава същия. Независимо от всички усилия да се промени ида се преобрази.