5. Писмо на Весела Несторова до Галилей Величков

23.XI.1942 г.

Гальо,

Сега както си седях, ми мина през ума, че ти имаше онзи ден рожден ден! Сетих се със закъснение, както виждаш! Не се отчайвай от мен, те моля, за невниманието ми. Знай, че някой иска да отдели съзнанието ми от много работи, но не ще успее, защото светлината днес е мощна и всичко ще победи на края. Тя само иска врата отворена в нас да влиза свободно да ни учи! А това имаме - и затова тъмнината не ще надделее. Дълго време давах на много сили да действат над мен - свириха какви ли не щеш съзнания на инструмента ми - и вече мислих, че е дошло време да му скъсат струните, но Гальо, има още малко надежда, че това не може да стане.

Човек е много издръжливо творение и неговата психика издържа огромен натиск понякога, без да се разкъса разумната нишка, която сплотява вътрешния му живот. Това изпитах над себе си и благодаря на Бога за всичко. Смятам, че вуала е вдигнат, Учителят ще ни отвори очите към великия свят на истинския живот на Любовта и ще ни избави от калта и обезверяването, в което някога сме склонни несъзнателно да изпаднем.

От последната ми среща с Учителя чувствувам, че Той има нещо да ми каже. Моля те, прочети Му това писмо и Го помоли, ако намира за уместно да ми каже онези думи, които искам да чуя преди да е много късно. Ще запазиш всичко за себе си, разбира се, че ще ми пишеш. Виждам, че в мен е имало огромни пластове за разместване и голямо земетресение е било нужно, но не се чувствам още, че съм завършила тази тежка работа на наместване в съзнанието. Въпреки всички добри желания, не правя туй, което Учителя напълно иска от мен, а искам да ми се даде разумна сила, да изпълня точно и докрай волята Му. Без това условие живота ми се обезсмисля и ми е тежко на сърцето. Но камъните на лъжата и неразумността още се търкалят подире ми и се мъчат да ме смажат докрай.

Благодаря на Бога за всичко, но чувствам, че трябва да се освободя веднъж завинаги от хипнозата на злото и лъжата, които са използвали лековерието ми и да се тури край на всяко ненужно страдание и жертва. Моли Учителя да ми помогне -тъй искам това!

Сега и тебе виждам, че нещо не ти е в ред. Тази беше дълга и тежка година. От началото й до днес големи товари носим, но и много нещо разбрах - как става борба на земята, как ни преследват тъмните сили и колко е трудна задачата на ученика! А и колко е славно чувството на вътрешна победа и сладко посещението на Любовта в душата ти, когато си обгрижен и натоварен. Тогава като че ли Бог е най-близо до тебе!

Ти измина една доста трудна година без големи амплитуди - държеше основата стабилна - а аз пропътувах най-тъмни и страшни светове, където не бях никога ходила. Много пъти исках да мога да си замина - тъй мъчно ми беше. Видях опакото на Любовта, опакото на доброто, и т.н. Усетих отгоре си ударите на големи чукове - когато може би трябваше да завърша нещо хубаво, което бе започнало... Но чудна е съдбата човешка и чудно е Провидението, което ръководи стъпките ни. Отведе ме сила непозната в незнайни светове на дисхармония. в която трябваше да пея, да свиря, въпреки съсъка на змии и раните от разярени животни! Така с ранено сърце и отмалял и ръце, поглъщах отровата на тежката атмосфера на дисхармонията и от нея правех да се родят плодове - сладки плодове в душата ми. Колкото повече страдах, повече плодове се раждаха и чудни цветя цъфтяха... Но от днес искам да се издигна завинаги над облака, който ме плени и задържа близо до земята толкоз време. Копнея да литна, но не с поглед към земята, а към слънцето и вече никога да не ям и поглъщам храната, която можеше да отрови духа и душата ми. . . Искам Бог да ме направи свободна от всичко, което може лъжливо да завладее умът или сърцето ми. Ох, как искам това!

Моли Учителя за мен - но не само за мен, а за всички нас, които така страдаме в света! Нека завинаги ни завладее слънцето - радостта, топлотата на живота! Да не изстива сърцето ни, да не натяга товар в душата ни, а всичко в музика да се обръща. Това ти желая за 34-та ти година, новорожденико! Знай, че всичко, което съм изпитала и разбрала, и плодовете, които ще узреят в мен след всичко това, ще бъде достояние на ония достойни мои ближни, които са ми помагали в трудния път. Ти дълго мълча, уплашен от страшния ми бурен път, но не се плаши.

Амунда ще извърви пътя докрай. Така повелява силата на душата й. По очи да се понесе по земята, пак от дол ада Великият Любящ Дух ще я извади, ще я умие и облече в чисти дрехи, защото тя копнее да живее и служи само на Любовта. От неразбраната любов тя цял живот страда, а разбраната любов ще я спаси и изведе на слънчев бряг и вечен покой за Негова Слава.

Бъди силен! Бъде вечно любящ! И дай на Нему Духа.

Амунда.