А. Защо и за кого бяха написани спомените на
Весела Несторова
1. За Весела Несторова знаех от Галилей Величков, който ми бе разказвал много интересни случки с нея и с Учителя. По това време, 1969-1970 г., аз бях започнал да работя с него, като го посещавах два пъти седмично - в сряда и събота и престоявах по 5-6 часа в разговори за историята на Школата на Учителя. Неговите спомени са публикувани в "Изгревът" том I, с. 5-108 и том IV, с. 52-285.
2. От 1969 г. се свързах с Галилей Величков и по онова време започнах да посещавам сам хижата на Седемте рилски езера. Тогава домакин на хижата бе Ангел от Самоков с неговото семейство. Престоявах по 10 дни, защото моята отпуска тогава като лекар бе много малка - 15 дни за една година. Обикновено през м. юни си взимах отпуската, а горе на хижата нямаше много хора и беше спокойно.
3. Така през 1971 г. бях отново на хижата на Седемте рилски езера. Там дойдоха Весела Несторова и Павлина Даскалова от гр. В. Търново. Още същата минута започнах да я разпитвам за живота на приятелите по времето на Учителя. Тя се изненада много, че аз знаех много неща и много лица по име. А аз ги знаех от разказите на Галилей Величков. И тя започна да разказва. Сутрин след закуска тръгвахме на екскурзия и обикаляхме езерата. През цялото време вървяхме бавно, на всеки 10 метра спирахме и тя разказваше и разказваше. Аз слушах и запаметявах.
4. Весела започна да разказва историята на живота си. Беше потресающо да се слуша, а как го бе преживяла, това само тя си знаеше. Разказваше го на отделни епизоди и случки и това бе много интересно. И тогава аз схванах, че нейните случки се подчиняваха на духовни закони от Словото на Учителя Дънов. И след всяка разказана от нея случка, аз изтъквах на какъв духовен закон тя се подчинява. Тя се изненада много. Похвали ме. Това я охрабри, тя доби творчески импулс, премина в друга творческа гама и бе интересно да се слуша и наблюдава. Това бяха невероятни преживявания. Такова нещо не може да се повтори никога. То става само веднъж, защото се управлява от Духът, който се излива винаги по един и същ начин, но в строго определено време. Не може да се повтаря, онова, което е било днес, да се случи и за утре. Изключено е. Проверих го.
5. Когато преминаха тези 10 дни, тя ми каза, че такова нещо никога не е изпитвала и не се е случвало. Каза ми: "Слушай, за мен това бяха съборни дни, както по времето на Учителя". Да, това бе наистина нейното време. Защото, ако не беше се осъществила онази среща, тя нямаше да получи онзи творчески подтик, за да започне да опише всичко, което ми разказваше. Уточних се с нея, като се върне в София, да седне и да започне да ги описва. През цялото време с нас бе Павлина Даскалова от Велико Търново, която слушаше, допълваше или пък подсещаше Весела да разкаже тази или онази случка.
6. Тези случки Павлина Даскалова беше ги слушала лично от Весела, от предишните нейни срещи с Весела. Сега я подсещаше и казваше: "Разкажи за еди какво си". И Весела трепваше от изненада, че е забравила да ми я разкаже. И когато се разделихме, Павлина каза: "Отидете в София и работете, а аз отивам във Велико Търново". Тогава се уточнихме, че Весела може да отиде при нея и там да пише случките, като Павлина й припомня това или онова, за да не се забравя и да не бъде пропуснато.
7. Като се върнах в София, след известно време я потърсих у дома и тя ми предаде своя ръкопис на пишуща машина, за живота прекаран от нея в село Мърчаево. Прочетох го с интерес. Беше към 40 страници. Направо се изненадах. Онова, което ми беше разказала само преди два месеца на Рила изобщо го нямаше в този ръкопис. Описанието за село Мърчаево бе дадено в друга схема и посока. Случките ги нямаше. Те бяха слети, не бяха отделни и почти нищо не се разбираше от нейния ръкопис. Голяма изненада и голямо разочарование.. Тогава реших да си запиша нейния разказ за с. Мърчаево по отделни епизоди. И това го направих. Дори се опитах да предам някои нейни страници накрая чрез моя разказ, онова, което бях слушал от нея. Написах ги и сега те стоят пред мен. Ще ги включа, като ги разкажа последователно. Тези случки и опитности не трябва да се загубят. А така, както са описани от нея в този материал от 40 страници, нищо не се разбира. Не се разбира и туй то. Онова, което ми бе разказвала на Рила бе едно, а написаното сега бе съвсем друго нещо. Онзи Дух, който се изля на Рила, сега в ръкописа го нямаше.
8. Весела бе под въздействието на онзи творчески подтик, получен от нашата среща на хижата на Седемте рилски езера. И тогава тя отиде на гости при Павлина Даскалова, за да работи по онзи план, който й бе предаден чрез мен. Тя беше си взела своите записки в нейните тетрадки от срещите с Учителя. Тя нямаше условия да работи в онзи дом, където живееше. Обитаваше една таванска стаичка широка 2 метра и дълга 3 метра, но скосена, така че можеше да бъде изправена само в едната половина. А другата половина в скосената част бе нейното легло. И когато ставаше от леглото, там тя не можеше да се изправи. Трябваше да направи една- две крачки напред. Там стоеше до стената нейното пиано. Направо се учудвах, как е качено по тесните дървени стълби. Тя беше в непрекъснати разправии с брат си и жена му. Те вдигаха скандали, когато някой чукаше на тяхната врата. А нейният вход бе отзад. Когато отивах при нея винаги се притеснявах от обстановката и да не би да срещна онези там - нейните рождени кармични врагове - брат и снаха.
9. Едно от доказателствата кога е писала своите спомени е отбелязания пасаж и заглавия от мен № 12 б. Беше 1971 г., когато Гаврил (Галилей) Величков получи хипертонична криза и получи инсулт с пареза на лицето и кръвоизлив в едното око. Тогава аз се разправях с него, понеже съм лекар. Извикахме невролог от поликлиниката и от "Бърза помощ". Започна се лечение у дома. Идваха от поликлиниката и му провеждаха съответното лечение. Та онова, което описва за Галилей, беше се случило 1971 г. и аз бях взел живо участие в провеждането на лечението му.
10. Така че през 1972 г. Весела успя да си препише спомените на пишуща машина. И след голямо увъртане ми предаде един екземпляр да го прочета. Не го даваше. Казвам: "Спомняш ли си миналата година на Рила, че аз бях този, който слушаше какво ми разказваш и аз бях този, който те накара да го напишеш, а сега за мен няма копие". Отговаря: "Спомням си много добре". "Е тогава, защо ми се опъваш и не ми предаваш едно копие да го прегледам". Мълчи и ме гледа с изненада.
11. Накрая ми бе предадено. Прочетох го. Голяма изненада и пълно разочарование. Онова, което бе написала нямаше нищо общо с онова, което ми бе разказвала на Рила. Как така да няма нищо общо? Ето така. Онова, което ми бе разказвала го нямаше в този материал. То не беше включено, просто го нямаше. А защо го нямаше и защо бе изхвърлено? Ето го големия въпрос, на който аз ще отговоря, защото зная много добре как са нещата. И кой го направи всичко това. За мен е престъпление. Но умишлено и целенасочено, за да се затрие всичко.
12. Когато прочетох материала й от 195 страници направо се ужасих от това, че нищо не разбирам. Да, не разбирам. Наистина, тя бе написала някои епизоди от нейния живот, но те бяха по няколко реда и от онова, което разказваше се разбираше само това, че се влиза в един спомен, който е слят с другия и не се знаеше кога се излиза от него. Така че се преминаваше от една случка по няколко реда в друга случка описана също по няколко реда и се опропастяваше всичко. За мен бе пълен провал. Отначало не можах да проумея защо се случи всичко това. По-късно проумях!
13. При следващата среща я запитвам защо не е описала отделните случки и събития така, както тя ги е разказвала на Рила. Отговаря ми, че те не са дошли в съзнанието й и затова не ги е описала. Представяте ли си това? А аз я накарах да ги опише. Мина време и тогава разбрах къде е причината. А тя бе следната. В мое присъствие и в обсега на моето съзнание тя всичко се досещаше. Излизаше от паметта й всичко онова, което е преживяла. Но това мое качество тогава аз не го знаех. Влизате в една тъмна стая. Трябва да протегнете ръка и да запалите чрез ключа лампата и да светне и освети стаята. Сега това е обяснението. Моето съзнание бе ключа и то им даваше светлина да си осветят своите спомени. Сега го разбирам, но тогава не го знаех, че това е мое качество и дарба. Открих го много по-късно.
14. А когато четох за първи път нейните спомени от 195 страници, аз с молив си бях отбелязал на нейните страници номера към отделните пасажи. После на листове си отбелязвах какви въпроси трябва да й задам, за да има едно уточняване и обяснение. Иначе нищо не се разбираше. А тези отбелязани номера бяха над 100 броя. Върнах й материала. Тя го прибра и трябваше да се чака от 1972 г. до 1989 г., цели 17 години, за да се задвижи отново този въпрос. Той бе задвижен от мен и трябваше да бъде завършен от мен. А те смятаха, че аз съм съвсем случаен човек. И правеха какви ли не опити цели 17 години, напълно несполучливи. Аз ги наблюдавах отстрани и изчаквах времето, което ще ми се определи, за да продължа работата си с Весела. А това не е толкова лесно. Всички ми пречеха. Искаха да ме отстранят.
15. През пролетта на 1972 г. няколко пъти я приканвах да отидем до с. Мърчаево и да ми покаже всичко онова, за което ми е разказвала. А описанието й за с. Мърчаево мен не ме задоволяваше, защото аз бях слушал от нея съвсем други неща и изнесени по друг начин. Накрая се уточнихме и беше един ден неделя, през м. юни. Цяла нощ валя проливен дъжд с буря. Аз много се ядосвах, че ще ми се провали деня, срещата и отиване до с. Мърчаево. Но сутринта, когато се събудихме, то небето бе ясно. Невероятно. И така, срещнахме се на спирката на "Пирогов", качихме се на трамвай № 5 и отидохме до Владая. Бях приятно изненадан, че тя дойде и не се уплаши от бурята през нощта. Придружаваше я нейният приятел Иван, който бе грузинец.
16. Пристигнахме в с. Мърчаево с автобуса, взет от с. Владая. Посрещна ни Темелко и бе приятно изненадан, че има гости. Аз носех два фотоапарата и много филми. И ги накарах да ми покажат всичко стъпка по стъпка. Те ми показваха стъпките на Учителя и аз вървях и заснемах всичко. Аз бях запознат вече от разказите на Весела и само я подсещах за отделите епизоди. Тя ги показваше и аз ги заснемах. Така че всичко бе заснето, както вън, така и вътре в стаичката на Учителя. Не е пропуснато нищо. Промих си сам негативите. Извадих ги на снимки 13/18 см, подредих ги, номерирах ги и отидох и ги показах на Весела. Тя стоеше като вкаменена от изненада, за пръв път виждаше толкова много снимки. Гледаше ту снимките ту мен. Уплаши се от мен.
17. Една много голяма работа бе свършена. Да се заснемат стъпките на Учителя в село Мърчаево не беше много лесно. Дотогава това на никого не му бе хрумнало да го направи. А и да му хрумне в главата, трябва да има с кого да го направи. А аз имах вече връзката с Весела от Рила през 1971 г. А тя имаше връзка с Темелко, така че всичко се отвори за моите очи и уши. Аз слушах, вървях след тях и заснемах с фотоапаратите. Този материал със снимките е запазен и съхранен. И най-важното, за него има специално място в моята програма. А каква бе тя. Ето каква.
18. През 1978 г. предприех няколко успешни опити и ходихме с Марийка Марашлиева до с. Мърчаево при Темелко и записахме на магнетофон неговите разкази за онова време, когато Учителят е пребивавал в неговия дом. Записано бе, а после бе публикувано със снимки в "Изгревът" том VII, с. 406-451, а снимките са № 12,13,14. Това бе вторият етап от моята работа.
19. През пролетта на 1989 г. предприех няколко опита да се срещна с Весела, за да продължа работата си с нея. Поисках нейният текст от 195 страници, който ми го връчи. Отново за 2 седмици прочетох целия материал, прегледах моите бележки, които имах и си ги бях отбелязал по номера. Припомних си всичко. Бяха изминали 17 години от 1972 г. - а това не са малко тези години. А как бе отпечатано в съзнанието ми и как го помнех, направо се учудих на себе си. Невероятно бе това откритие и за паметта от самия мен. Направо магнетофонен запис на паметта ми.
20. Ето, дойде определеното време, аз се явявам в таванската стаичка с моя касетофон, за да записвам нейните обяснения, които ще бъдат резултат на моите въпроси. Аз седя пред нея, преглеждам по точки моите въпроси, задавам ги, тя отговаря. И така работихме часове и бяха записани 7 касетки или точно седем часа. А това не беше малко. Прибрах си касетките.
21. Поисках да ми предаде своите албуми и онези снимки, които имаше. Аз ги взех и лично ги преснех, промих филмите. Тези снимки ми трябваха, за да ги включа към нейните спомени, за да докажа, че такъв човек е съществувал и че го е имало. Накрая върнах снимките. Не мина известно време и тя ми се обади по телефона и вика и крещи, че съм й откраднал една снимка. Убеждавам я, че всичко съм върнал. Отивам у тях. Взимам албума и посочвам онази снимка, за която ми крещи по телефона. Тя стои като замаяна и смаяна. Не може да повярва, че това нещо се е случило. Накрая ми каза: "Няма да казвам на Иван, защото ще ми се кара много". А Иван е нейният приятел грузинец. "Ти знаеш, че тук ме разиграха духовете и ме хвърлиха в паника". А тя беше много медиумична и влизаха различни същества у нея и тя се проявяваше по различен начин. А това не всеки можеше да го понесе и да го изтърпи. А за обясненията да не говорим. Никой не можеше да даде и изнесе такива изяснения. Трябва да бъдеш с отворени очи и уши.
22. Накрая, след като приключих с магнетофонния запис на обясненията с него, накарах я и на последния лист на нейният материал, на с. 195, тя ми написа своята декларация да публикувам всичко това, като второ преработено издание. А това беше м. март 1989 г. Това беше 6 месеца преди промените на 10 ноември 1989 г. в България. Така че това е правено по време на социализма. Никой не знаеше за промяната, която ще дойде, освен мен. Аз имах стенограмата, която бе разчел Борис Николов за събитията от 45 години, които трябваше да дойдат през 1989 г.
23. Прибрах текста, който ми бе предаден с касетките. Минаха няколко години. Един ден Весела се обажда по телефона и иска да й върна текста. Аз отказвам, защото ми се нарушава плана. А тя крещи по телефона. Тогава реших, отидох при нея и й върнах материала. Но последната страница запазих за себе си, като на моята пишуща машина преписах тези малко редове от с. 195, прикрепих ги към нейния текст, отидох и го върнах. Бях жестоко обиден и ядосан. Знаех, че го правят по нечие внушение и то нарочно, за да ми се пречи. Но още не знаех, кой е този човек. Не мина време и този човек, който бе изпратен да ми пречи, се яви. А как се яви? Ще ви разкажа как. А това е много важно да се знае как е станало. И да го запомните и да знаете, че случайни неща няма.
24. През 1993 г. Милка Кралева от гр. Бургас издава и отпечатва спомените на Весела Несторова в отделна книжка. Тя ги издава въз основа на моя текст, който аз съхранявах, заедно с магнетофонния запис и снимките от Мърчаево. И така бе осъществена една кражба от мен и моя труд. А Милка Кралева бе моя съпруга и тя имаше от мен дъщеря. И това го направи нарочно, за да ми се пречи и да ме спре в моята работа. А тя знаеше от мен за моята концепция и работа с Весела Несторова. Аз съм го разказвал и съм споделил своя план с нея - нали ми е съпруга. А какво се оказа накрая. Бях изигран и от Весела и от Милка Кралева. Представяте ли си, че това, което бе написала Весела се дължеше на мен, че аз я задействувах и чрез мен се даде този подтик още 1971 г. на Рила. Даде се, тя го написа, държа го 17 години, накрая ми го предаде. И още по-накрая си го взе обратно и бе извършено предателство към моя труд и моя план. И понеже има един окултен закон, че където има лъжа, кражба и измама - нищо не се постига. След като излезе книжката в 3000 бройки, Весела и Милка се скараха за авторското право и за парите от тази книжка и се разделиха като врагове. И сега са врагове- връщане назад няма. Изобщо започнах да се срещам с лъжци, крадци и мошеници. Оттогава започнаха и досега не са се свършвали. Вървят на върволица един след други. Невероятно, но е факт. Но знам кой е онзи, който ги завързва с желязна верига.
25. Книгата бе отпечатана със заглавие "Път към Светлината". Такова заглавие не върви с извършената кражба от мен. Не върви и всичко спира. Купиха си книгата, искаха да четат, но не можаха. Не разбираха нищо от нея. Тя така бе построена, че аз, който знаех материала, изпитвах едно пълно разочарование към всичко изнесено. Бяха успели в това да провалят всичко, което аз бях задвижил. Сполучиха. Аз оставих нещата да си протекат както трябва. Накрая тези двете - Милка и Весела - бяха вече врагове. Другояче не можеше да бъде. Те се оказаха накрая врагове на онова, което бе задвижено чрез мене. А защо ли? Онези сили, които работеха срещу "Изгревът", бяха ги обсебили. И те ги разрушиха отвътре. И сега са развалини!
26. А сега за доказателство ще ви предам думите на декларацията на Весела Несторова още на 26 март 1989 г. На следващата страница ще ви отпечатаме нейния ръкопис и почерк, за да се убедите, че това, което разказвам се основава на факти, а не на измислици. И на приказки.
Декларация от Весела Несторова
Предавам на д-р Вергилий Кръстев за съхранение и работа с първото издание от 195 страници, с допълнителните бележки, взети лично от него и предадени от мен и записани дословно чрез касетофон, като се погрижи да направи второ преработено издание и допълнено от горните бележки на моя труд в Школата на Учителя.
Автор: Весела Несторова
(Подпис)
26.03.1989 г.
София
27. Ето, това е доказателството за второто преработено издание, направено с нея 6 месеца преди да се смени политическия строй у нас. Смени се комунистическата диктатура с друга по-страшна диктатура, тази на анархизмът. Така че до 1971 г. тя бе написала само един очерк за с. Мърчаево. И нищо повече. И той не беше пълен. Липсваха нейните опитности. Нямаше ги. Беше се явил у нея друг, който наруши концепцията ми и измести всичко встрани. Тя бе включила извадки от нейните тетрадки от изказванията на Учителя. И така опитностите изчезнаха. Скриха ги и ги закопаха в дън земя.
28. Някой би възразил, дали това са изказвания на Учителя. Да, това е така. Но тези изказвания са включени така, както са в нейните тетрадки и нищо не може да се разбере. Тя не се е движила с молив и тетрадка пред Учителя, защото не е стенографка. Онова, което чуе от Учителя и го запомни, като си отиде у дома, сяда и го записва същата вечер или след няколко дни. Така се е работело тогава. Ако някой ги чете, ще остане изумен, че в тях няма онзи Дух, който съпътствува Словото на Учителя. Как така? Ето как.
29. Аз направих няколко справки. Онова, което са записвали стенографите след заминаването на Учителя Дънов от този свят се публикува през 1945 г. в три томчета "Заветът на Любовта". И ако проследите някои от тези дати, които споменава Весела с отпечатаното Слово ще се види нещо много важно. В отпечатаното Слово има Духът на Словото. А в бележките на Весела няма такова нещо. Има си причина затова. Проверявах дали е преписвала част от беседата. Има такова нещо. Но онова, което е включила, е нещо много откъслечно и няма никаква връзка помежду си. Как така? Прочетете и ще се убедите. А защо? Защото го няма Духът на Словото на Учителя. Подменено е, за да не се знае как е било. Подменено е, за да не знае как е било.
30. През 1996-1999 г. аз ръководех издаването на Словото на Учителя по оригинала на онези беседи, които бях съхранил по времето на комунистическата диктатура, като всеки месец се правеха обиски и се взимаше литературата на Учителя и се изгаряше. Аз ги съхранявах от 1970 г. до 2000 г. После аз намерих оригиналите от беседите на Учителя в с. Мърчаево и ги издадох в отделна книжка с бели корици носеща заглавието "Заветът на Любовта". Това бе програмата на "Изгревът" за издаването на оригиналното Слово на Учителя, което аз ръководих. За това виж "Изгревът" т XVI, с. 885-905, а за въпросното томче на с. 897.
31. Така че до 1971 г. Весела беше написала един несполучлив очерк за събитията в с. Мърчаево. Тя трябваше да включи своите опитности след нашата уговорка. Тя се съгласи с мен и обеща да го направи. Но не го направи. Пусна го и по-късно се преписваше на пишущи машини, а още по-късно го прехвърляше на ксерокс-копия. Ето сега аз имам едно такова копие. Преглеждам го - там няма нищо, което да ме накара да го чета. Няма го Духа от пребиваването на Учителя в с. Мърчаево. А когато ми разказваше случките - то Духът на Учителя пребиваваше в с. Мърчаево и присъствуваше. Това бе разликата. Но той бе дошъл заради мен. И така остана впоследствие този текст. Едва ли някой може да проумее нещо от него. Има случки, които ми ги е разказвала с часове, а там са отбелязани с по няколко реда. Направо отчайващо. Тогава разбрах, че някой се беше явил, влезнал в нея и беше я провалил, за да го напише по този начин. Този някой беше крадец -той бе откраднал онова, което бе запазило съзнанието й, а беше оставил черупките на ненужните никому неща. Този крадец се яви по-късно, за да отпечати спомените й чрез Милка Кралева. А аз знам името му.
32. Аз се опитах да спася нещо от това, което ми е разказвала. И затова отидох при нея, задавах въпроси и тя обясняваше и отговаряше. Бяха седем касетки, всяка по 1 час от тях, или 7 часа запис. Направен е през 1989 г., а сега е 2006 г. Аз не съм го слушал и изобщо не зная какво има там. Предадох го на Нонка Матеева да го извади този запис на текст, да се разпечати и да ми се предаде като текст. И тогава, след като го прочета, ще видя какво ще правя с него. А за него трябва отделен коментар.
33. Като резултат на това, което тя написа под мое давление, се явиха тези 195 страници, които бяха у мен. Но после се явиха другите, които бяха лъжци, крадци и мошеници. Така те откраднаха този материал от мен, за да го опорочат. Когато Весела си поиска тези 195 страници от мен, аз изобщо не предполагах, че тя ще го издава. Ако знаех, нямаше да го дам. А тя имаше няколко направени копия, но беше ги раздала на този и онзи и не помнеше кому ги е дала. Нямаше нищо у нея. И точно посегнаха на моя материал и то с умисъл. Но аз тогава изобщо не предполагах, че такова нещо може да се извърши срещу мен и моя труд. Така бе провалена Весела по всички посоки. Бе провален и моя труд, моя план с нея. И онзи, който движеше всичко това накрая успя.
34. Весела Несторова в своите спомени цитира различни стихове и стихосбирки. Говорих с нея да ми бъдат предадени, за да мога да ги включа, за да бъде по-обемист нейният материал. Тя обеща, но не изпълни нищо, обеща, но не ги предаде. А защо ли? Защото й отвлякоха вниманието в друга посока и друг беше онзи, който ги движеше тогава. И те не дойдоха при мен. И днес, ако ги издават, нищо няма да сполучат, защото в тях няма Духът на Словото на Учителя. Той се е оттеглил и те представляват само празни думи. Ако бяха дошли при мен щях да ги включа и щяха да бъдат закачени в "Изгревът" и щяха да имат сила и мощ. Но не дойдоха. Те не познаваха нейния разказ за онези събития, нямаха концепция как да се подреди материала. А тя беше предадена чрез мен, а не чрез тях. Това бе разликата. Но успяха в кражбата си спрямо мен. Откраднаха, за да ги затрият и да ги закопат.
35. В спомените си тя говори за много песни, изпяти от нея пред Учителя. Говорих с нея да ми предаде нотите, за да ги включа към съответните разкази. Тя обеща, но не ги предаде. Тези ноти отидоха при други хора. Макар че те бяха музиканти, те не можеха да направят нищо, защото нямаха концепцията за нейния материал. Пример: Милка Кралева е музикант и можеше да включи тези нотни текстове към своето издание. Но не го направи. А защо? Защото там, където има кражба не може да има творчески дух. Това е окултен закон. Откраднаха ги от мен и всичко се провали. Това се доказа. Пример: има ли някой, който да прочете и разбере онази кражба от мен с отпечатаната книжка "Път към Светлината"?
36. Весела бе правила записи на нейните изпълнения на песните на Учителя. Един такъв запис бе правила в гр. Бургас около 1970 г. и той се съхраняваше там. Какво стана с него - нищо не се знае. Имаше касетки със записи на нейния глас. Поисках да ми ги предаде. Обеща, но не ги даде. Спомням си, че Петър Ганев бе ходил у тях и бе направил записи по нейния глас, придружено с изпълнение на две цигулки. Но минава време, Весела се обажда по телефона на Петър, иска си записите. Тя изпраща някаква жена, взема записите и така те изчезват. Изобщо всичко се провеждаше по нечий план, за да се разпилее всичко и да се провали онова, което аз ръководех. В този случай не можеше да се направи нищо. Те бяха мнозина, а аз бях сам. И освен това Весела не си изпълняваше обещанията, които изричаше пред мен. Друг я ръководеше.
37. Днес е 6 октомври 2006 г., когато пиша тези бележки. Дори да се намери някой да издаде част от материалите на Весела, то ще бъдат несполучливи опити. А защо? Защото ще бъдат отделени от моя план и няма да има никакво присъствие на Дух и Сила в тях. Нека да опитат А те бяха опитали вече и бяха издали нейни есета. Прегледах ги. Нямаше нищо в тях. Направо да заплачеш от жалост. Пълна подигравка. А защо ли? Там, където има лъжи, кражба и мошеничество - не расте нищо. И никакъв плод няма откъде да изскочи, защото го няма дървото. А те се явиха, именно за това, да отрежат дървото. И го отсякоха. Ще ви разкажа как това стана.
38. Онзи, който пазеше архива на Весела в гр. Бургас бе дошъл веднъж в София на един от концерт-рециталите и ми се представи. Аз го познах. Казваше се Костадин Петров, от гр. Бургас, кв. "Изгрев" бл. 29, вх. 3, етаж V, вляво. Този адрес ми го написа собственоръчно. През 2004 г. получи инсулт и след това почина и го погребаха. И с него се погреба архива на Весела, който съхраняваше. Познавах го отпреди много години, когато изнасях тържественото чествуване в гр. Айтос на Георги Куртев. Тогава той стана и от името на всички присъствуващи ми благодари. И толкоз. Говорих с него и той щеше да напише някой спомени за Георги Куртев, но не ги записа. А аз трябваше да ги публикувам. И сега в София му припомних това, че не съм го забравил. Казах му, че трябва да ми предаде архива на Весела. Той отказа. Обясни ми, че бил свързан с него. Да, виждах, че беше не свързан, а завързан с въже, но за едно друго дърво, за да не мърда и да не шава. И затова той отказа. Той накрая почина, но за същото въже днес завързаха други, които поеха архива на Весела.
39.Този човек имаше име и адрес в гр. Бургас. Весела беше напуснала София, защото нямаше кой да се грижи за нея. Освен това, тук никой не й обръщаше внимание. А като отиде в Бургас, увлече мнозина и стана истинска звезда, като тези по телевизията. Раздаваше интервюта насам и натам. Увлече много хора. Но едновременно с това те видяха и другата част от характера, за когото не искат да говорят, а още повече да си спомнят Тя беше много медиумична и различни духове я посещаваха и тя даваше тялото си, устата си, за да се проявят. А аз това го познавах много добре, защото го бях изпитал на гърба си. Искате пример. Имате го. Когато се срещна с нея, тя започваше да говори срещу Братството. След като избълва и изхвърли всичко от себе си, след това започва да говори за Школата на Учителя Дънов, но пречупено през нейния поглед. Е, това можете ли да изтърпите? И как след това ще можете да работите с този човек? Невъзможно е. А аз трябваше да изтърпя всичко. Изтърпях, но после ме излъгаха и ме предадоха. Да, това доживях. Но доживях и още нещо - че тези всички се провалиха. И то без изключение. Тотално се сгромолясаха.
40. И този човек, който държеше архива се казваше Костадин Петров. Писах му няколко писма, но не отговори. После получи инсулт, след време почина и онова, което съхраняваше си го поделиха в Бургас. И така разбиха архива на Весела. Това беше един закономерен завършек на едно предателство към моя труд.
41. Единственият човек от Бургас, който искаше да ми съдействува беше Апостол Апостолов. Беше ми писал няколко писма, после се обаждаше по телефона и споделяше своите тревоги за архива на Весела. Той беше заснел едно видео- интервю с Весела и ми го предаде, за да го ползувам. Обяснявах му многократно, че това, което се прави спрямо архива е умишлено, за да се разбие и накрая унищожи. Онова, което се опитват да печатат, е без значение. А защо? Защото никой не може да го чете, а още по-малко да го разбере. И то от хора, които се смятат за последователи на Учителя Дънов. Апостол не можеше да проумее, че това, което му казвам е вярно. Но дойде време да се убеди в това.
42. На 07.06.2006 г. написах писмо до онези, които пазят архива. Написах писмо и до Апостол, да го препише на компютър и да им го предаде. Изпратих им ксерокс-копие на декларацията на Весела. Апостол изпълнява всичко, което съм поръчал. Предава преписаното писмо на онзи, който в момента е ръководител на Братството в Бургас. Минават дни, седмици, месеци. Никакъв отговор. Апостол ми се обажда по телефона и не може си обясни защо не са се събрали, да го извикат и да дискутират по въпроса. Обяснявам му, че това са мошеници и те точно това им е работата, да мамят. А това бе доказателство за него, за да види кой стои зад всичко това.
А аз ви представям моето писмо до Апостол и до онези, които си разделиха архива на Весела.
07.06.2006 г.
София
Уважаеми Апостол,
1. В момента съм задвижил материалите за спомените на Весела Несторова.
2. Написал съм писмо от 4 страници до онези, които пазят архива.
3. Понеже е нечетлив почерка ми и те няма да го прочетат, затова прехвърли го на машинописен текст. Набери го на компютър и така им го предай.
4. Оригиналът от 4 страници съхраняваш ти, а ще им предадеш извадката от този текст от компютъра, като им извадиш на ксерокс моя ръкописен текст, за да видят, че е едно и също с твоя набран текст.
5. Ще им предадеш едно копие от 195-а страница, където е декларацията на Весела.
6. В никакъв случай няма да им предаваш моя оригинал, писмо от 4 страници, по много причини. Те няма да го четат, а ще се подиграват с него.
7. След като им предадеш ксерокс-копието от 4 страници, плюс набрания от теб текст на компютър, плюс ксерокс-декларацията на Весела, ще им го занесеш.
С това твоето задължение е изпълнено, както към мен, така и към Весела.
8. А какво ще предприемат-това си е тяхна работа. Аз съм направил каквото трябва. Всичко хубаво.
С уважение: Вергилий
07.06.2006 г.
София
Уважаеми непознати пазители на архива на Весела Несторова,
1. Аз съм Вергилий Кръстев и съм този, който накара навремето Весела Несторова да си напише спомените за Школата на Учителя Дънов.
2. След като ги написа на пишуща машина от 195 страници, тя ми ги предаде, за да ги прочета. След като се запознах с тях, аз работих с нея няколко месеца, като я запитвах по точки, които си бях подготвил за нейния разказ. Тя отговаряше, а аз записвах на касетофон.
3. Така аз подготвих второ преработено издание с нея. И тя ми се подписа и ми го връчи на 26 март 1989 г., шест месеца преди 10.XI.1989 г. и големите промени у нас. Това е видно от нейната декларация, която прилагам на ксерокс-копие.
4. Освен това, аз имам план какво трябва да се включи за публикация от нейния архив Това сме се уточнявали лично с Весела Несторова. Това го знам само аз, понеже само аз съм работил с нея. Друг не е работил. Другите, които се явиха след това бяха лъжци, крадци и мошеници. Целта им беше да ми се попречи на моята работа. И те успяха, понеже подведоха и излъгаха Весела.
5. След няколко години Милка Кралева отива при Весела и я подмамва с обещания за публикация на нейния материал. А тя е моя бивша съпруга и много добре знаеше, че аз съм работил с Весела Несторова. Но се яви нарочно, за да ми попречи на работата. И успя.
6. След като Милка Кралева публикува спомените на Весела, то те се скараха за авторското право на Весела и се разделиха като врагове. А преди това Весела поиска да й върна машинописния текст на нейните спомени, за да ги даде за публикация. Аз бях предаден!
7. Аз ги върнах. Това аз приех като предателство спрямо мен и моя труд. И предателство към това, което работя. А какво представляват сем. Кралеви може да прочетете в "Изгревът" том XI, с. 794-803.
8. Искам да обърна вниманието ви на няколко факта:
Първо: Аз съм този, който запази оригиналното Слово на Учителя Дънов от ежемесечните обиски на комунистическата власт и го публикува в 59 томчета. Виж "Изгревът" том XVI, с. 818-905.
Второ. Аз съм този, който от 1990 г. до 1998 г. е организирал и финансирал 95% от концертите в гр. София с музика на Учителя Дънов с извадки от неговото Слово. А те бяха 20 на брой. Така качих на сцената към 20 музиканти и те се реализираха като такива. Благодарение на мен.
Трето: Аз съм този, който от 2001 г. до 2006 г. бе организирал 29 концерти по спомени на ученици от Школата на Учителя Дънов и негова музика. Салонът бе винаги пълен от 220 седящи места и 30 правостоящи.
Четвърто: Аз съм този, който е издал спомените на учениците от Школата на Учителя от I до XXII том. И така това е съхранено за следващите поколения.
Пето: Аз продължавам да работя и да издавам "Изгревът". Сега съм задвижил плана си, за да издам един том за Весела Несторова.
9. Ето защо, аз искам да изпълните волята на Весела Несторова от 26.03.1989 г. и да ми предадете целия неин архив, включително снимките и музикалните записи на касетки и ленти. А защо? Да се запозная с тях и да видя какво ще включа в нейния том. Но това ще направя лично аз.
10. След като ги прегледам, аз ще видя какво ще ми трябва, ще си го извадя на ксерокс. След време аз ще ви върна нейния архив, за да го пазите, щом държите да е при вас.
11. Ще го опаковате в кашони и ще го предадете на Апостол Апостолов, да ми го докара с леката си кола в София. Аз искам оригиналите!
12. Ако не желаете да сторите това, ще приема, че сте част от онази верига, която разби и унищожи всичко в гр. Бургас. Самият този факт е описан в "Изгревът" том IX, с. 825-831. Там е показано как това става. И е проверено чрез факти.
13. Искам да ви задам един въпрос. Вие колко тома на "Изгревът" сте чели? Според мен - не сте чели нищо. А защо? Ако бяхте чели, щяхте да ми предадете досега архива на Весела.
14. И още един въпрос. Колко томчета сте прочели от тези 59 тома от оригиналното Слово на Учителя, които съм издал? Отговорете си. Аз знам отговора. Нищо.
15. И така, аз чакам да ми се предаде архива на Весела. Ако не го предадете, аз ще си свърша моята работа, но това писмо ще го публикувам в "Изгревът".
С уважение: Вергилий
На 9. XII 2006г. изпратих препоръчано писмо до Апостол Апостолов от г. бургас, като му изпратих "Изгревът" т XXII и т XIII, за да им покаже снимките, които съм публикувал за Весела Несторова. И накрая тези от Бургас отказаха.
9. XII. 2006 г.
София
Уважаеми Апостол,
1. в момента аз работя по "Изгревът" том XXIV, където са включени спомените на Весела Несторова. Включен е нейният текст от 197 с., където имам на ксерос копие и декларацията, че аз съм работил с нея за ново издание още през м. март 1989г.
2. Включил съм към този материал магнетофонните записи и обясненията, защото без него нищо не се разбира.
3. В "Изгревът" т. XXII снимки № 20, 34,102 съм поместил снимки на Весела Несторова.
4. В "Изгревът" т. XXIII съм поместил снимки на Весела Несторова с Учителя на извора при с. Рударци. Снимки № 77, 78. Тя е до Учителя.
5. Във връзка с курса за изучаване на Паневритмията в Диана бад през 1942 г. по поръчение на Учителя, съм поместил 3 снимки на този курс, където е и Весела Несторова № 102,103,104. Виж бележките накрая.
6. Към нейният албум имаше две малки снимки 6/5 см, където бях заснел Весела и Милка Переклиева. При едната двете играят от двете противоположни страни в кръг, а при другата Милка е вътре в кръга, а Весела навън. Тези снимки ми трябват за публикация за "Изгревът" т. XXIV.
7. Изпращам ти "Изгревът" т. XXII и XXIII. Вземи и ги занеси на онзи, който държи снимките и му покажи какво съм публикувал като снимки.
8. Кажи му, че аз искам да ми се изпратят всички снимки и албума на Весела, за да мога да включа някои от тях в "Изгревът" т. XXIV.
9. Ако не се съгласят и не ги дадат повече няма да ходим при тях и да се заьимаваместях.
10. Каквото е трябвало да се направи от мен и от теб е направено. Аз ще си свърша работата и без тях.
С уважение: Вергилий Кръстев
Заключение
На 4 януари 2007 г. по телефона от Бургас Апостол ми съобщава, че тези отказали да предадат снимките.
