282. Благословението на Учителя

Брат Темелко имал по-малък син, който бил хванат от властите преди Девети септември и убит след една обща акция в оръжеен склад. Няколко години по- късно, според разказа на брат Темелко, се родил син на големия му син Велин. Когато момченцето започнало да говори, то разказало чудни неща на дядо си. Като го хванали, започнали да го мъчат, забивали игли в пръстите му и какво ли още не правили с него. Най-после, като не могли да изтръгнат нищо от устата му, те го застреляли. Внукът видял една от обувките си, като син на брат Темелко, и я познал. Запитал дядо си за книгите и други вещи, които били складирани на тавана, като споменавал нещата, които някога притежавал.

Удивителният случай на бързо прераждане направи силно впечатление на всички, които слушахме брат Темелко. "Но интересното е, завърши той, че като стана на седем години, момчето всичко забрави. Не си харесваше новото име, а искаше да го зовем по предишното име." (Забележка: Виж"Изгревът" т. VII, с. 433, а снимката на преродения Константин като Петър виж вт. XXII, № 100 в)

Учителят винаги щедро се отблагодаряваше и за най-малката услуга, която Му правехме. Той запази децата на брата, в чийто дом намери пристан и благослови обилно всички в него.