251. Учителят ни се изявява според способността ни да го

възприемем

През май 1944 г. направихме първата екскурзия. Тръгнахме рано сутринта с големи раници на гръб. Пътят бе дълъг и стръмен. Бях доста уморена, когато на пътя ни настигна биволска кола, която се движеше в нашата посока. Помолих селянина да закача раницата си на колата и ми олекна. Някои ме погледнаха малко особено, но Учителят побърза да ме успокои. "Тя се освободи от товара си, рекох", бе забележката Му. В хижата. (Забележка: Хижа "Острец". Виж "Изгревът" т. I, с. 170-172; т. II, с. 316-318) същата вечер, насядали на дълга маса, слушахме словото на Учителя, седнал на единия й край под газената лампа, която хвърляше слаба светлина в стаята. Тъмната й дъсчена облицовка напомняше някакво древно помещение, в което жадни за истината ученици са седели при нозете на Учителя в далечна епоха. Помолиха ме да изпея няколко песни от Учителя, и аз тихо запях

"Скитах се по гори и планини". Изпях три песни. Учителят слушаше с притворени очи унесено. Обърнах се към Него и в миг не видях онова познато лице, с което е винаги при нас, а вместо него - въплотената идея на Мир, благост и Любов. Разбрах, че ние не сме видели Учителя, и че ни предстои много дълъг път на съзнанието, докато стигнем онова място, където Великият Учител ще ни се разкрие в своя истински образ. Разбрах, че Учителят не е същество в човешкия смисъл на думата, а въплотена идея, която непрестанно ни се изявява според способността ни да я възприемем, че Той слиза до нас смален милиарди пъти, за да ни достигне. Ние сме клетки в Неговия духовен организъм, които Той обработва, усъвършенствува. Това е процес на непрестанна промяна, която се извършва в нас - процес на вечно обновяване, както физическо, така и духовно. Ние сме в Него и Той е в нас в мистичния смисъл на думата, и само Той може да ни изяви Любовта на Бога в нейната най-висша фаза. Затова Христос се молеше с мистичната си последна молитва с учениците си в горницата, да бъдат едно с Него, те в Него, а Той в Бога, и така да ни свърже с Бога - да бъде съединителна нишка между човечеството и Бога. Затова Той каза: "Аз съм пътя". Само чрез Него ще стигнем в Царството Божие. И ето, това мистично единение, за което Христос ни говори преди 2000 години се осъществяваше днес - в тези скъпи мигове на преливането ни по Дух с Духа на Учителя. Цели девет месеца живяхме в това велико единение, което надминаваше всяко описание. Това бе непрестанен празник за душите ни. Той слагаше обилна трапеза пред нас, както на небето, така и на земята. Трептяхме, да не нарушим това тайнство, това посвещение към което ни бе повел с неизразима Любов. Как трептеше душата ми от радост и умиление към всяко камъче, към всяка капчица, която се отронваше, като блестящ брилянт от скалата и се вливаше в изворчето! Копнеех да постеля дрехата си, да седне Той на нея, когато излизахме в природата и Той удовлетворяваше тайните ми копнежи. Исках да пея, да пея безкрайно за Него, да излея в песен насъбралите се пориви в душата ми, които напираха за израз.

В.К.: Така. Сега на с. 16 говорите: През месец май направихме първата екскурзия. Докъде беше? Весела: До хижа "Брокс". В.К.: До хижа "Брокс" .(Забележка:Хижа "Брокс" след 9IX. 1944 г. е преименувана в хижа "Острец") Весела: Да. В. К.: И след това отидохте вече на връх "Острец". Там как прекарахте вие? Весела: Там бяхме много доволни в хижата. Там Учителят много ни говореше, пяхме, излизахме навън, сядахме край разни места, вечер край Учителя. Той веднъж ме помоли да изпея нещо и аз пях няколко песни. И като се обърнах към него изведнъж не видях Учителя, а видях някакъв непознат образ на идеята като на въплощение на мир, спокойствие, радост, нещо съвсем неземно, само в един миг Изведнъж се скри този образ. И пак Учителят застана. Един вид, може би за миг съм зърнала неговото състояние, въплотено в образ. Неговото състояние. В.К.: После вече отидохте на връх "Острец"? Весела: Да. В.К.: И там прекарахте? Весела: Да. В.К.: Колко дена беше тази екскурзия? Весела: Не помня, два дена ли бяхме, три ли бяхме. В.К.: Да. Весела: Много беше приятно. Топло време.