248. Цветовете и плодовете са реализирана ангелска музика

Ведро Великденско утро. Синьо безоблачно небе. Разцъфнали ябълкови дървета, чието ухание изпълваше целия двор. Стоях до изворчето, "Изворът на здравето", където от кръста бликаха чисти капки и се стичаха бавно в подножието му. Тръгнах по пътечката към дома. Изведнъж се спрях. Чух хор, които нежно пееше Божествена песен:

"Майко Богородице, Цъфнала ябълко..."

Стоях смаяна и се вслушвах в нежния ангелски напев. Въздушното пеене изпълваше цялото светло пространство. Погледнах цъфналите ябълки, отрупани с бледорозов цвят. На пътечката стоеше Учителят с панамена шапка и държеше вестник в ръце. Леко го приближих и Му казах за току-що чутата песен. Той мило ме погледна, без да отговори нещо. Цялата природа ликуваше. Христос бе възкръснал във всички цъфнали дървета и поля.

"Цветята и плодовете са реализирана ангелска музика. Когато ангелите пеят и свирят, дърветата цъфтят", тихо прошепна Учителят. "Най-чиста любов имат растенията. Те са изложба на ангелите. Щом дойде истинската Любов в тебе, тя засяга еднакво, едновременно и ума и сърцето, повдига ги. Растенията и животните стажуват при човека.

Сега се вселяват светлите мисли на слънцето и в бъдеще ще изпълнят земята.

Една велика идея е майка на безброй истински идеи. Едно велико чувство е майка, извор на красиви чувства. Една велика постъпка на Бога създава новия свят.

Велика и мъдра е природата, защото любовта й остава недостъпна за тези, които не могат да приложат Любовта за добро - безкористно да служат на човека.

Сега има условия да се приложи Христовото учение. То сега става."