230. Юрданка слуша от астрала

Започват дългите зимни вечери, изпълнени с вълнения и трепет от задушевната семейна обстановка на групата ни около Учителя. Сега в средата на тавана на стаята виси голяма карбитена лампа, която хвърля светлина и прави обстановката още по-топла и приятна. Начело на дългата маса, седнал на пейка, Учителят ни кара да пеем неговите песни и дълго ни говори. Жадно поглъщаме думите Му, които не записваме на книга, но остават запечатани в съзнанието ни. Брат Боев, неразделния спътник на Учителя, който винаги записва думите Му, е на поста си. Сестра Юрданка е главния готвач. Тя е винаги засмяна и бодра, но вечер, както седи на стола, започва да клюма глава и задрямва от умора. Учителят е разположен и шеговит след вечеря. Спомням си, че веднъж, когато сестра Юрданка бе дълбоко заспала на стола, а ние пеехме, той се обърна усмихнато към нея и каза: "Тя ни слуша от астрала сега." .(Забележка. Юрданка Жекова Виж "Изгревът"т. VII, с. .584-627, снимки вт. XXII, № 21, 22, 23, 25,27 и т. XXIII, № 29, 30, 31,36-43, 45,46.)

В.К. : Сега, тука на с. 5 споменавате за Юрданка Жекова, че била готвачка. Какво си спомняте, някакви опитности с нея в Мърчаево? Изобщо за нея?

Весела: Ами сестра Йорданка Жекова беше весел човек, разговорчива много. Тя много близко се държеше с Учителя, защото те са били познати от много отдавна и услужваше на Учителя, готвеше, помагаше на всички. Тя вечерно време, след вечеря ние почвахме да пеем около масата наредени. Първо, аз не ходех там, аз се хранех самичка в брат Петър. Но един ден брат Боев ми каза: сестра Веса, Учителят каза да идвате тука да се храните с нас. И аз бях много доволна и тръгнах да се храня общо с групата. И вечерно време след вечеря ние пеехме, говорехме, Учителят беше винаги разположен. Имаше една карбитена лампа, която, нямаше електричество, осветяваше стаята. И бяхме много приятно разположени всички. И сестра Юрданка, изморена от работата клюмваше на стола и една вечер казаха: Учителю, сестра Юрданка спи. "Тя, казва, ни слуша от астрала. Сега отгоре ни слуша." Тя беше приятен човек. В.К.: Винаги засмяна. Весела: Да, винаги засмяна. В.К.: Аз помня, вие сте ми разказвали, как Учителя й казвал, когато ви посреща да бъде винаги засмяна. Весела: Да, тя беше много приятен човек, разговорчива.