224 д. Начо Петров

Весела: Аз бях близка с брат Начо Петров и съпругата му. Един ден като го видях, той ми каза: "Аз бях на Витоша, на Бивака и аз почувствах, че ме простреляха. Просто ме простреляха. Толкова, силно, ме атакуваха." Щото той много забележки им правеше. Много ги коригираше, един вид им проповядваше, а те не можеха да търпят да им се правят забележи. И са изпратили отрицателни мисли, много силни. Не мина много време Начо Петров почина. В.К.: Какво си спомняте още за него, за Начо Петров. Весела: Начо Петров беше много предан брат, много активен, той бил като управител нещо в някакъв окръг, в Ботевград. Той беше от Ботевград и работел много. Той винаги беше готов да работи за делото, винаги беше със съпругата си на беседи. Вече беше стигнал над 80 години. Редовно ходеше на беседи, но той много критикуваше братята и сестрите. Не можеше да търпи техните отрицателни прояви. Нещо, което Учителят правеше. Той търпеше и коригираше, но Начо нямаше търпение и апострофираше, а това нещо не е метод на Любовта. Да критикуваш, да влизаш в разпри не е метод на Любовта. А Учителят ни учеше на методи на Любовта. (Забележка: За Начо Петров виж "Изгревът" т. I, с. 587­588; т. Ill, с. 98-100; т. VII, с. 175-176; т. VIII, с.196, 197, 221; т. IX, с. 187, 188, 207. Снимки т. XXII, № 69; т. XXIII, № 15)