205. Мъчението, това е Божията ръка, която те повдига

На 13 януари 1943 г., в 11 часа сутринта, Учителят ме прие в горната стая и ми говори дълго.

"Мъчението, това е Божията ръка, която те повдига. Скръбта, това е балсам за душата. Страданието - това е да се създават условия да се прояви Бог - Любовта. Хората страдат, защото искат да създадат един свят различен от Божествения, а материали нямат. Сега ни предстои да изявим неизявената Любов в нас - тя е от векове в нас.

Сега ти минаваш от гъстата материя в един по-организиран свят. Не е нужно повече да слизаш. Важното е да изпълниш задачата си към Любовта. Не ти е нужен специален приятел, недели Любовта.

Светлината на звездите е много по-скъпа и ценна, защото иде отдалеч, а светлината на слънцето иде само за осем минути. От векове е тръгнала любовта на звездите насам.

Любовта спира и дава само на ограбените, а на ситите не обръща внимание.

Добре, че има дисонанс във физическия свят, защото иначе ще има лицемерие."

Великият принцип, с който работи Учителя: "Аз прилагам Любовта върху онова, което е мъртво и ако то оживее, принципът, с който работя, е Божествен. Всичко ме обича: дърветата, като ми дават плод, извора, като ми дава чиста вода да пия.

Целият свят е отношение на Любовта. Ти сега разрешаваш една от най-трудните задачи."

Попитах Учителя дали ще я разреша, Той отговори: "Ти почти си я разрешила. Инволюцията е много слизане, малко качване, а еволюция - малко слизане, а много качване. Хората имат гемове от невидимите същества, вече не могат да се движат където искат." (Забележка: Гем, гемове - юзда на конете, с която се управляват да се движат наляво, надясно и да спират. Опъни му, стегни му гемовете означава да не му се позволи да се движи където иска и да върши каквото си иска. Юздата го управлява.)