187. Учителят извежда българската музика от затворения интервал

Учителят изпя гамата с движения, които скоро бе създал. Движенията изразяват съдържанието на всеки тон от гамата. Даде ми да изсвиря на пиано нотите на новата трета част на Паневритмията "Слънчеви лъчи". Музика в чисто български стил, но така слънчева и ободрителна, че може да се вземе като идеален образец на новата възраждаща българска музика. Учителят даде идеята за отворен и затворен интервал. Българската музика до днес е била в затворен интервал - няма разрешение, не ни изважда от мъчнотиите, а се върти в затворен кръг. (Забележка: Виж "Изгревът" т. XVI, с.130-135,160-164)

Учителят ни каза на беседа "Гласът на душата" (томчето "Вечното благо"), че е работил 40 години върху българската музика да я изведе от затворения интервал и най-после намерил разрешението.(Забележка: Беседа "Гласът на душата" от 29 август 1943г., във "Вечното благо". Съборни беседи 1943-1944. София, 1944, с. 129-130.)

"Слънчеви лъчи" се играе в кръг в 12 лъча. Завършват с обща песен - апотеоз на мисията на човека и на това, че е намерил разрешението на живота си не отвън, а вътре в себе си.

"Ти си ме мамо,
човек красив родила,
умен да стана,
добре да мисля,
добре да любя,
туй живота е на рая."

В разговор Учителят ми бе казал: "С музиката можем да проверяваме нещата. Тя е продукт на волята, която е продукт на дейността на ума и сърцето. С нея ще разбираме органичните и психични състояния. Тя се заражда в мисълта, подема се от чувствата и се проверява чрез волята. При удължаване на тоновете имаме разширение. Удължаваме тона, когато среща препятствие, за да го надделеем. Музиката е влага в умствения свят. Съвременната музика е механична - извън човека. Тя още не изразява неговите вътрешни състояния. Бъдещата музика ще бъде органична, но ще се създаде и психична музика."

Беседа " ГЛАСЪТ НА ДУШАТА" от 29 август 1943 г.

- В: Вечното благо. Съборни беседи 1943-1944. София, 1944, с. 129-130

Често се запитвате, какво трябва да правите през живота си, за да се справяте с мъчнотиите си. - Слушайте гласа на душата си, която никога не лъже. Ако си в противоречие и не знаеш как да постъпиш, спри се за момент в себе си и драсни клечка кибрит, да запалиш огъня на своя олтар. Огънят ще се запали, светлина ще се яви, и ти ще чуеш гласа на душата, който ще те упъти. Чуеш ли този глас, ти ще разрешиш противоречието си. Преди да чуеш гласа на душата си, не говори нищо. Ако бързаш да се произнесеш за нещо, думите ти ще бъдат груби, нехармонични. Докато не чуеш свещения глас на душата си, не трябва да пееш. Песента трябва да минава по естествен път от една гама в друга.

Едва сега намерих пътя за прекарване на българските песни от човешката гама в Божествената гама, от обикновената хармония във възвишената духовна хармония. Обикновената хармония предава на българските песни нещо затворено, твърдо. Влезат ли в Божествената хармония, те се отварят, смекчават.

Едва сега открих причината за противоречието, в което живее българинът. То се крие в затворените интервали на неговата музика. Българинът е преживял нещо, поради което изгубил религиозното си чувство.

Българинът има добри черти: справедлив, съвестен, твърд е той - славянин по душа. Едно важно чувство му липсва - любов къв Бога. Мястото на това чувство е на горната част на главата. Там трябва да работи българинът, да развие това чувство. Славянинът е съвестен, затова не допуща лъжата. Ако запали плевника на съседа си, едва се отдалечи няколко крачки от плевника, обърне се, погледне към него и казва: "Аз Стоян, запалих плевника на съседа си." Той признава погрешката си. Съседът може да го чуе и разбере, кой извършил пожара. Това е обща черта, от която страдат всички хора, не само славянинът.

Всички хора правят погрешки, но не знаят как да ги изправят. Школа е нужна за това. Изправяйте погрешките си докато сте още на земята. Тук погрешките се изправят по-лесно, отколкото в духовния свят.