180. Лозата е един спящ ангел

Стихотворенията ти те въвеждат в един красив свят, непознат за обикновените хора. Художникът най-напред рисува картината, после я изучава. Ние сме минали през червения и оранжевия цвят, сега сме в зеления цвят.

"Лозата е един спящ ангел, хората я режат, а тя дава хубави плодове. Опишете лозата, рекох." Ето и стихотворението.

Лоза

Когато всичко пееше
и радостно приветствуваше пролетта,
една сълза лицето ми помилва -
сълза на плачеща над мен лоза.
Почувствувах скръбта й.
Всичко около цъфтеше и се смееше,
а тя единствена обилни сълзи лееше -
не радваше ли се на пролетта?
Човеци й ръцете бяха взели,
отрязали й златната коса -
по тях скърбеше тя,
но нежно, гъвкаво тело привела,
очи сълзящи към земята свела,
разлистваше с диханието си младите листа,
и плоден цвят цъфтеше на бляда й уста.
Скърбящата лоза прекрасен ангел беше,
но в самота, незнаен за света,
в страдание дълбоко спеше.
Той братята си на земята
на любов безкористна поучаваше,
е самопожертвувание с плода си ги даряваше
след дългото страдание,
и семена небесни в душите им посяваше.
Когато пролетта запя чрез звънкия гласец
на хиляди цветя,
една лоза изпя нечута песен
в пролятата сълза.