163. Човек има тела, с които да се съобщава с другите светове

Поетът тъй да облече цветята, че те да започнат да му говорят. Те са възвишени същества, слезли да поучат хората. Хората щяха много по-твърди и груби да са, ако нямаше цветя.

Има интервали, които скъсват струните. Главното е да дадеш подтик на един човек, да поникне ядката на ореха в него, не гледай черупката му. Дървото е в семката. Да имаме Любов, тя ще говори на другите не с думи, а с поглед, с еманации, ще се разпръсква. Любовта не е наша. Да дойдеш до положение нищо да не те дразни и изкарва из хармония в себе си.

Нашата задача е да будим Любовта, Божественото в другите.

Кои са наши? Които приемат Любовта и предават Любовта, са наши. Толстой е писал много хубави работи за Любовта, но тя е обвита в много обвивки, които трябва да се свалят. Как да обичаме и да сме добри - това е въпроса. Добрият човек привлича възвишени същества, които и на него и на другите помагат. 7 X 7=49 - седем тела и седем чувства - четиридесет и девет чувства има човек, с които да се съобщава с другите светове. Един ден човек ще го питат за същественото. То сега още се започва. А същественото и реалното е Любовта. За сега тя прави всичко - тя щади, примирява, насърчава хората. Над нас още не може да се приложи силата. Божията Любов дава условие за развитието на нашите души. Тя ти дава живота, а ти взема безлюбието.

Цветовете са пътища, по които да тръгне черния цвят. Когато се пробуди психическия живот, ти виждаш трептящи цветове: червен, жълт и т.н.

Любовта да влезе в нас и никога да не ни напуска, да я предаваме навсякъде.