128. Откъде идва вдъхновението

През юни 1940 г. напуснах учителската си служба в село Ковачевци. Там прекарах цели две години като на самотен остров, далеч от близките си, при доста примитивни условия. Но часовете, прекарани в тиха духовна работа, вдъхновението, което така често ме посещаваше, останаха паметни в душата ми. Написах много стихове през тихите вечерни часове под светлината на газената лампа и бумтенето на дървата в тенекиената ми малка печка. Единственият човек, който ми служеше за връзка с Учителя, бе брат Гавраил Величков. Учителят му бе възложил да ми изпраща редовно резюмета от беседите и ми прави услуги понякога, като ме посещава на село. Той бе истински брат, чудесен цигулар и отличен приятел. Чистите му отношения към мен ми бяха вдъхновение и радост. Всяко негово посещение бе празник за мен. Сега, като пиша тези редове в град Търново, чух, че получил удар и лявото му око пострадало. (Забележка: Той получи удар през декември 1971 г. и това означава, че този материал е писан след срещата ни с Весела през 1971 г. на езерата.) Ние сме вече в напреднала възраст и един по един напущаме този свят, за да продължим работата си горе.

На 6 юни посетих Учителя и след като Той ми говори дълго, донесе една чиния череши и ми каза: "Тези череши са от Изгрева." Той започна да яде с мен хубавите тъмночервени плодове и когато останаха 4 череши, Той ми ги подаде и аз ги занесох на брат Гавраил. И днес чувствувам, че още не съм му се отблагодарила за всичко, което той направи за мен.

Срещнах тогава брат Боев, който ми каза: "Когато имаш вдъхновение, то е присъствие на ангелите, а когато обичаш всичко, то е Бог, който се проявява". Брат Боев винаги записваше всичко, което Учителят говореше, защото му беше стенограф, но по-усърден последовател от него не виждах. След разговорите ми с Учителя, той много пъти ме срещаше и ме запитваше какво ми е казал Учителя. Стараеше се да ми обясни някои идеи, или да подчертае важността им.