82 б. Сънят за кръста на Христос

През тези дни имах сън, който силно ме разтърси с реалността си - още повече, че го сънувах точно срещу Петровден. Братството се бяха изкачили на един хълм на Витоша, докъдето бяха направили пътека, по която Учителят трябвало да мине с кръст на плещите си. Те щели да го заковат с гвоздеи на този кръст точно както са сторили с Христос. Спуснах се по хълма, като ми казаха това и отидох да го кажа на Учителя. Той нищо не ми отговори, но ме хвана за ръка и ме поведе по съвсем друга пътека нагоре по планината. Пътят беше почти отвесен, но успявах с ръце да се хващам за предметите по пътя и да се катеря. Под нас се яви Катя Зяпкова, която извика на Учителя, че тя иска да носи кръста. Аз се обърнах и й отговорих: "Христос носи кръста от любов, а ти само от амбиция ти да си". Тя се разплака, че й се отказа. Горе по пътечката Христос бе минал вече с кръста и ние го догонвахме. Учителят каза, че Той ще понесе кръста. Силно развълнувана се събудих и още на другия ден разказах съня си на Учителя. Той ме погледна с въпрос в очите, как бих изтълкувала този сън и помълча. После бавно проговори.

"Витоша е един по-висок свят, едно по-високо съзнание. Кръстът означава, че си в противоречие с идеите. Разпятието е старите идеи, за които хората се държат и не приемат новото. Ако новото бе дошло, всички хора щяха да живеят като братя. Те разпънаха Христа да докажат, че техния закон е прав, не Неговия."

Дълбоко се замислих върху тези думи. Значи много братя и сестри телом присъстваха на беседите и следваха Учителя, но духом не бяха приели идеите му, а напротив, бяха на противоположно становище. А може би това се отнасяше само до делата им, че те изповядваха едно, а вършеха друг. Нямаше единство в разбиранията и проявите. Спомних си, че веднъж бях попитала Учителя: "Това ли братството?", на което Той ми бе отговорил: "Които са в братството, са променили живота си". Значи, да си в братството, е да приемеш една идея и да я живееш непрестанно. Това ми стана напълно ясно, защото Учителят вече ми бе казал, че Бог се проявява, само когато мисълта подбужда съответното чувство и желание за проява, която се извършва, не остава само като желание. Ето това единство още липсваше на много хора, които одобряваха идеите и ги говореха като свое убеждение, но неподкрепено от дела, от самия им живот За това жадуваше Учителят и това най-много Го радваше, когато го забележи у някого. А в мен сърцето непрестанно туптеше от желание да направя нещо за другите, което да изрази любовта ми към Учителя, защото ги гледах като Негови деца, над които Той бди и се грижи непрестанно. Колко ли е страдал Учителят от нашето несъвършенство и грешки! Този сън ми разкри горчивата истина за хората, от които беше обкръжен, но защо именно бе така. Не може ли Той да се огради с готови за приложение души и да работи с тях?