68а. Резюметата на Галилей Величков

През 1937 година, след завръщането ми като учителка по английски език в Ловеч, американския пансион, станах стажантка в Ill-а мъжка гимназия. След стажа си трябваше най-много в срок от три години да заема учителска длъжност. Но места за учители по езика в София нямаше. Учителят ми каза да започна със селото. Назначих се учителка първа група предмети в прогимназията в село Ковачевци, Самоковско. То се намира на 42 км южно от София, в полите на Витоша. Отидох пеша. Селото е разположено точно срещу Седемте рилски езера и от стаята си гледах Харамията, Молитвения връх, Езерния връх и другите чудни места. Вечер, седнала до малката тенекиена печка, под газената лампа пишех, мечтаех и скитах мислено по всички места, където Учителят ни бе водил. Чувствах присъствието на светли гости много често и бях щастлива. Сърцето ми бе пълно, радостта не ме напускаше. Пишех вдъхновено - стихове, преводи и пр. Брат Гавраил (Забележка: Гавраил е Галилей Величков. Виж "Изгревът" т. I, с. 5-108 и т. IV, с. 52-239) ми пращаше редовно резюмета от беседите и сведения за Учителя, Който му бе възложил тази грижа за мен. Преведените на английски беседи пращах по него на Учителя.(Днес никой не знае тяхното местонахождение)

В.К.: На с. 67, от коя година работите в Ловеч и докога? Весела: В Ловеч станах учителка, щом се върнах от Америка. Бях обещала да бъда учителка 5 години, след като ме изпратиха в Америка със стипендия, от 1932 до юли 1937 година бях учителка там. В.К.: Тука на с. 67 споменавате за резюметата, които Гавраил ви ги изпраща, вие сте ги превеждали на английски език. Какво е станало, имате ли от тях още? Весела: Резюметата не съм превеждала на английски език, аз превеждах цели книги на Учителя. В.К.: А с резюметата? Весела: По поръчка на Учителя. В.К.: Аз разбрах, че тука Гавраил ви е изпращал резюмета. Весела: Не, той пращаше само резюмета, аз ги четях. В.К.: А не сте ги превеждали. Весела: Не съм ги превеждала. В.К.: Какво стана с тези резюмета на Галилей? Весела: Ами тук имаше много обиски на наши братя, през един период много тежък в братството и аз не желаех тези записки да влязат в ръцете на когото и да било, те бяха свещени слова на Учителя и аз ги изгорих. Те бяха доста. В.К.: Така. Сега, продължаваме нататък.