67. Как напуснах тялото си по време на упойка за операция

Четирите години прекарани в Америка, като студентка, бяха обогатили външната ми култура. Държах на хубавото облекло, на изисканите маниери, на доброто впечатление, което желаех винаги да направя при всички положения. Обаче, там бях изпаднала в тежки вътрешни противоречия, които ме бяха направили скептична. Тъй като заминах непълнолетна, имах настойници, които проповядваха Христовото учение, но живота им не съответствуваше на Неговите принципи. Всичко ми се виждаше показно и лицемерно. В такова вътрешно отчаяние бях през втората година в колежа, когато ме заведоха на операция на болните ми сливици в близък град. В болницата в Сиракюз ми сложиха пълна упойка. Още като ми поставиха гумената маска върху лицето, почувствах задушаване и следния миг се видях как излитам от земята във формата на сфера - краката съединени с главата, с лице навътре. Летях с шеметна скорост и се отдалечавах от земята под ъгъл около 45 градуса, тъй че земята бързо намаляваше пред очите ми и скоро стана малка тъмна топка и напълно изчезна. В този момент силна жизнена струя удари слънчевия ми възел и се почувствувах изпълнена с някаква неземна божествена енергия на любов, живот и сила. Погледнах и какво да видя! Пред мен се простираше в безкрая огромен бакърено-златист океан от жива светил на, в която всичко се преливаше и този океан имаше неудържимо мощни еманации. Чух глас: "Това е Бог!", и паднах по очи пред Него. В този момент ми показаха земята и моя настойник - методистки проповедник на амвона. Той говореше на пасомите си: "Обърнете се към Бога!", но той не бе обърнат към Бога и нямаше връзка с Него. Видях как хората, като малки черни човечета се движат из улиците, а от главите им не излизаше огнената нишка, която ги свързва с този океан. Откъснати от светлината, те се лутаха безцелно по света. А тази огнена жица, която трябва да ги свърза с Бога, бе прекъсната. Нещастно човечество!

Когато се възвръщах отново в тялото си ми казаха, да не казвам за видението си на моите настойници. Така и направих. Но след тази необикновена опитност се почувствах друга. Съзнанието ми бе вкусило друг живот в друго измерение, не от този свят. Разбрах недоразумението на моя пастир, който обръщаше хората към Бога, без да знае какво всъщност е Бог. Той е една жива, могъща, действена сила, която поддържа вселената. Ние не я виждаме, но я чувстваме. Тя е живота, любовта и силата в нас. Щом притежаваме изобилие от тези качества, имаме силна връзка с Бога. Студени, безжизнени, безлюбни и безсилни ли сме, връзката е прекъсната.

Разказах случката на Учителя, а Той ми отговори: "Разказвайте я на хора, които искат да имат духовна опитност."