52. Околната среда ми действува подтискващо

След първата година мис Търнър трябваше да се върне в България. Помолих я горещо да ме вземе, но тя категорично отказа. И добре, че не ме взе със себе си. Щях да остана без висше образование. Но околната среда непрекъснато ми действаше подтискащо. Не намирах сърдечна приятелка в колежа. Всички бяха много възпитани и учтиви, но не можех да водя по-идеен разговор с никоя от колежанките. Те не обичаха да се задълбочават идейно в живота, не бяха и мечтателни. Хубави, стройни атлетични по телосложение, светлооки или кестеняви, с открити лица и весел нрав, те толкоз се различаваха от нас, българските момичета, расли в потискаща среда, с оскъдни средства и културни условия на онова време. Нашите условия на живот ни караха да обърнем погледа си навътре и търсим идеалите си в психичния ни мир, а там, в просторния свят на безброй добри външни условия, погледите на всички бяха обърнати навън, към света - към широкия жизнен друм. Какво можех да споделя с тях, а те за какво щяха да ми говорят? С Лилиан живеехме в една стая, но с нея не можех да говоря по никой въпрос. Тя хвърчеше, жадуваше да влезе в богатия живот и постигне семейно щастие. И го получи. Имах една по-близка съкласничка - Елва Найт, с която сутрин играехме тенис, а често се разговаряхме върху литературни теми, защото и тя обичаше да пише. Бяхме заедно в кръжока по поезия. Елва бе пострадала като дете от детски паралич, от който гръбнака и едното й рамо малко изкривени. Този недъг я отделяше от другите и я караше да си изгради свой мир, свой индивидуален живот, по- различен от този на хубавите ни съкласнички, които до една си мечтаеха добре да се омъжат. Елва не живя дълго след завършването ни. Научих, че си е заминала. И нейния корен бе от Нова Англия, щата Масачусетс.