49. Колежът и неговите кръжоци

Колежът ни имаше стара традиция - студентките от третия курс да теглят жребий с имената на новоидващите и да им бъдат големи сестри. Задачата им бе да напътстват новите фрешмени в живота и традициите на колежа. Имах щастието да стана малка сестра на една от най-добрите и интелигентни момичета - Рейчъл Дуинел За мое щастие тя остана в колежа на работа още две години и след завършването си и се грижеше до край за мен. Чиста потомка на Нова Англия, щата Вермонт, Рейчъл притежаваше в доброта всичките им добродетели и не случайно бе избрана в колежа за председателка на студентското самоуправление.

Изглежда моята неизчерпаема енергия накара колежките ми да ме включат в разни кръжоци и като ръководителка и като членка в някои от тях: музикалните хор и куайер*, /заб. Малък хор за изпълнение на религиозни песни по време на служба в колежа / кръжока по поезия, кръжока на младежкото християнско дружество и др. подготвях и концерти като частна ученичка по пеене, което ми отнемаше не малко време. Прието бе солистките да се явяват на концерт с дълга вечерна рокля. Такава не притежавах, но една много мила колежанка от по-горен курс, Елен Мязлънд, неочаквано за мен ми ушила в курс по шев чудна копринена рокля - бледорозова тафта с резедав бордюр около врата. Тя ми подари тази прекрасна рокля с чифт сребърни вечерни пантофки и се почувствах също като Пепеляшка, готова за бал. Роклята бе цялата в къдрави волани и шумеше при движение. Отиваше на черните ми коси, а най-вече се харесваше на колежанките, които настоятелно ме гримираха преди концерт. Пеех вдъхновено и винаги ме бисираха. Професорът ми, доста показен и шумен човек, мистър Макнайт, ми акомпанираше на рояла и цял подскачаше на стола при по-бурните пасажи, като ми хвърляше насърчителни погледи. Мечтата ми да забавлявам хората започна да се сбъдва. Навсякъде хора, хора, общества - постоянно срещах все повече нови хора и отговарях на многобройни въпроси.