43. Занизаха се тъжни дни на носталгия по България

Занизаха се тъжни дни на носталгия - дълбока и неизлечима, по-страшна от най-лошата болест, защото с нищо не може да се облекчи. Ма (съкратено от mam- английски) Търнър ме караше да й помагам с домакинската работа, да мия съдовете и кухнята и какво ли не още. Не можех да си представя по-скучен живот и след като си свършех работата в кухнята, сядах на стъпалата към задния двор и плачех. Съдбата на Козетка ми се видя по-лека от моята - тя поне беше сред свои сънародници, а на мен всичко и всички ми бяха чужди и далечни. Мис Търнър се държеше учителски с мен, малко ми говореше, а повече мълчеше. Сякаш тя самата не се чувстваше в родния си дом и не изглеждаше щастлива. Малкият парсънедж се оживяваше от младежите, които оставаха в къщи няколко дни. Предната част на къщата бе голяма веранда, обградена със сандъци нацъфтели петунии. Всеки ден наблюдавах с възхищение пъстрите колибри, като бръмбари с дълги тънки клюнчета, впити в петуниите. Кантон е малък град, с добре засенчени улици от големи широколистни дървета. Пред всички къщи има квадратна тревна площ, а в задния двор е цветната и зеленчукова градина. Американските градове си приличат. Всичко е разпределено по строго определен план. Център на града е търговския квартал, а край железопътната линия са къщите на бедното население. На най-хубавата, залесената част от града са богатите меншънс - големи, подобни на замъци в големите градове жилища с разкошни паркове и растения. На горния етаж са спалните, а долу е хола, кухнята и трапезарията.