НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

35. Мис Пери построява две нови здания

ТОМ 24
Алтернативен линк

35. Мис Пери построява две нови здания


Нашата амбициозна директорка реши, че пансиона е извънредно малък и трябва да се разрасне. За тази цел тя събра средства, чрез мисията, да издигне две нови здания - спални и училище. Старото първо здание бе гълъбарник. Без врати със скърцащи дюшемета и разлюляни прозорци, то бе вече негодно за живеене. Дойде 1926 година. Късно есента започнаха да се строят основите на училището. Ние, разбира се, бяхме участници в строителството! Наредени на дълги редици прехвърляхме тухли от ръка на ръка, а други ги разтоварваха от колите. Сняг прехвъркваше и студения ловчански вятър пареше лицата ни, но ние стоически държахме фронта на строителството. Сложиха крайъгълния камък с шише с документа на зданието. Беше голямо тържеството ни. Очаквахме да влезем следната пролет в новата сграда.


Мис Пери бе феномен. Освен, че преподаваше английски, тя ръководеше цялата работа по строежа. Често я виждахме кактича по строителното мостче да следи как зидарите работят. Покрива, зимници - тя непрестанно шареше и командваше. Не мога да се представя по-енергичен командир, дори на наполеоновите войски. Ако тя бе мъж, нейното име щеше да блести в американската история с някой велик подвиг. Но тя избра за полесражение малката страна в света, където изгради паметници на просветата, както в малкото градче, така и в съзнанието на своите питомци. Тя ни създаде като съзнателни, активни обществени личности, събуди в нас заспалите енергии, активизира телата и ума ни. Това направи тя. Името й е записано в умовете на всички, с които тя работи пет неуморни години. Тя понесе тежката загуба на сестра си героично. Не е видяхме да лее сълзи, не продума дума на съжаление и огорчение. Не осъди нито лекарите ни, нито съдбата си. Гробът на сестра й остана в нашата страна. Героична жена, която ни показа как да носим страданията си в живота. Само очите й и страните й хлътнаха, косите й се прошариха и бръчки попълзяха по гладкото и високо, честно чело, напрегнато от мисъл, което сякаш ни говореше.


Издигнаха се две нови здания с удобни и големи стаи, които приютиха двойно повече ученички от преди. Създаде се и прогимназия. Разрасна се училището ни. Дойдоха и нови учители - все добри и благи хора, които обичах от сърце.



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ