30. Теглата ни бяха много, въпреки, че ни водеха на църква и

слушахме орган

Теглата ни не бяха малко. Енергичната мис Пери сякаш се явяваше едновременно навсякъде. Докато я разбереш, че е в кухнята, ето я точно на уличката, хванала някого за яката, да го поразтърси и събуди от сън. Ние бяхме наистина полусънливи. Ставахме в ранните часове недоспали, защото вечер мъчно заспивахме. Правило беше да не се отопляват спалните и да се спи с отворени прозорци. А над леглото ми имаше голям прозорец, който именно отваряхме. Така аз започнах да си обличам понякога дебелото палто вечер, а дори и обувките v\ се завивах с перушинения ми дюшек, като лягах на юргана. Сутрин се събуждах в полуптиче състояние, защото перата лесно излизаха от дюшека ми и се набучваха по палтото. Помня, че имах доста печален вид - бях много слаба и бледа. Работех непосилно, като гледах да имам висок успех, за да не ми отнемат стипендията. Условието бе да нямам по никой предмет по-малко от четири и половина. Значи не можех да получавам четворки. Колко трудна ни бе математиката! Веднъж получих четворка и мис Пери ме извика и хубаво ми се накара.

Неделен ден ходехме два пъти на църква. Сутрин в десет часа, наредени две по две, влизахме тихо и заемахме местата си по пейките. Мис Търнър свиреше на орган. Тя бе красива, млада жена, с чудни, като на сърна, кестеняви очи и бледа, кадифена кожа. Приличаше на хубава мраморна статуя. Ние всички й се любувахме на красотата. Но тя винаги се държеше с достойнство и високо самочувствие. Вечер церемонията се повтаряше, но ние повечето дремехме по пейките, защото бяхме винаги уморени.