20. Неизявената любов на страдалната ми майка

А неизявената любов на страдалната ми майка ми казваше в молитвените минути, когато коленичехме пред Великото Невидимо и Незнайно: "Не търси любовта на земята, тя няма форма - най-великата, безсмъртната любов е като лазурното небе. Когато някой те обича с цялата си душа, той жертва и последната си клетка за теб - той ти се принася в жертва, за да остане любовта му вечна и неопетнена; той изгаря като Хус на кладата; той бива разпнат като Христос на кръста, за да възкръсне в душите ни, защото няма смърт за любовта, само тя е вечно жива и могъща; тя е по-жива от светлината, по-могъща от движението на небесните тела, защото тя ги движи, по-нежна от пролетния лек ветрец, по-ароматна от най-уханните цветя, защото тя ухае чрез тях; тя е музиката в живота, топлината в слънцето и земята; тя съединява душите чрез великата неразделена прегръдка на вечното творчество; тя твори чрез тях, тя е живот, светлина и безсмъртие." Тъй пееше душата на тъмнокосата девойка, влюбена в чистия образ на синеокия младеж, до чиято ръка дори не се бе докоснала и който бе отлетял далеч от нея. Той й казал, че на земята няма условия да я обича, затова отива горе, за да слезе и живее завинаги в сърцето й. И нейното сърце стана олтаря, пред който двете свързани души ежеминутно си даваха клетва за вярност и си обещаваха вечно щастие. И тъмнокосият младеж разбра, че девойката е свят олтар, пред който той трябва да застане с трепет и страхопочитание, че в нея се е родила любовта, която не му е било отсъдено да изживее. И той занемя пред величието и святостта на това, което душата му прозря последните дни на живота му. Думите, които изговори пред по-старата й сестра Анка, която я бе отгледала, разкриват това: "Како Анке, Божана е светица." Така завърши дуетът на тези две души, които отдавна са извън земните предели.

"За мъжа и жената, които са полюси, няма примирение на физическото поле - тяхното единство се постига в света на душата - в друго измерение", казва Учителят.

В.К.: Да. Сега, на с. 22 има също един цитат. Този цитат от майка вили е или останали неща от нея? Сега, това на с. 22 - не е цитат от майка ви? Весела: Не, това е мое. В.К.: Да. Понеже е дадено в кавички и затова. Весела: Ами интересно, аз давам свои думи в кавички, когато ги преписвам отнякъде. От друга тетрадка и като ги преписвам слагам кавички. В.К.: Сега, аз питам понеже, нали, трябва да го изясним. Весела: Сега трябва да махна всички кавички, които са мои думи. В.К.: Сега е добре, въпроса е приключен. Весела: Ясно. Да, да.

В.К.: Има ли някои неща, оставени от майка ви, нещо да е писала, да е оставила нещо като творчество? Весела: Майка ми не е писала, защото тя беше извънредно заета с нас, стри деца, построи къща, идваше в 5 ч. сутрин, тука зад Семинарията, всеки миг беше заета и тя нямаше никак време да пише, само беседи четеше.