16. Баща ни почина

Един ден татко изгуби съзнание през време на кризата си и ние всички помислихме, че краят му вече е наближил. Пристигна линейката и изнесоха татко на носилка. Аз скочих в нея след него и седнах в краката му. Мама не искаше да тръгна с тях до болницата, но аз не давах и дума да се каже да напусна татко. Седях до него и не свалях очи от лицето му. По едно време той леко се надигна и загледа през прозореца на линейката. Помислих си - той се прощава с всичко, погледът му бе мрачен, дълбока тъга бе изписана на лицето му. Исках да изплача мъката си, като го гледах така безпомощен, но се въздържах, за да не го наскърбя. Той нищо не продума. В Апександровата болница му целунахме ръка и той ни посъветва да слушаме мама, защото вече тя ще ни бъде всичко. Каза на братчето ми да пази името му неопетнено. Той знаеше, че вече няма да ни види и се прощаваше с нас. След два дни мама дойде от болницата бледа и тиха. Тя едва издума: "Деца, баща ви почина." Минутата на най-тежката ми детска скръб не се подава на описание. Почувствувах, че всичко рухва под краката ми, че животът ми се изпразни. Стаята ми се видя мрачен гроб. Там където бе лежал татко имаше няколко бели косъма от главата му - а той бе само на 44 години. Скътах ги в любимото му Милтоново томче, което беше под възглавницата му. Дъждовен и студен октомврийски ден - 25 октомври 1922 година. Вятър гонеше по пътя изсъхналите листа, а студените капки удряха разплаканите ни лица. Ние вървяхме с бавни стъпки към мястото на татковия вечен покой. Бяхме малко хора, но мен никой не ме интересуваше. Камбаната бавно отекна прощалните звуци на всички, които си отиват завинаги от нас. Воят на вятъра се смеси със задавените ни ридания. Целунах татко по челото - този, който бе всичко за мен и който тъй особено ме обичаше, но чиято любов бях прочела само в дълбоките му погледи към мен - без милувки и нежности, без насърчителни думи - вечно мълчаливия сфинкс отнасяше тайната на своята скръб в гроба. Много по-късно разбрах причините за неговото мълчание и дълбока скръб.