7. Копнеж за пиано и първата ми композиция

Копнеех за пиано - чувствах въпиюща нужда да сложа пръстите си върху белите клавиши на истинско пиано, но имах само нарисувана клавиатура, която се мъчех да одухотворя с въображението си.

През една стена живееше в същата къща семейство с три деца, като нас, едното от които следваше Музикалната академия. М. свиреше непрестанно на пиано, а аз гледах да стоя поне близо под прозореца, унесена от чудните хармонии на Моцартовите и Бетховеновите сонати. Сега си при мен, мечта на детството ми, но къде е онзи тайнствен чар, който ти криеше от мен тогава? Къде е онзи детски възторг от кристалните ти звуци? Как годините на земята заглушават вътрешния ни слух, който в детството - свеж и изтънчен, чува симфонии в малките мелодии и ни кара да тръпнем от възторг дори когато улицата се оглася от духовата музика на някой военен отряд!

Бе краят на зимата. Печката в стаята ни все още бумтеше с дъбови пънове. Вечер, насядали около нея, ние често прекарвахме часовете в пеене. Една вечер реших да изпея първата си композиция, която бях съчинила по думите на едно стихотворение в читанката ни. Взех китарата да си акомпанирам мелодията и изпях двата стиха с увлечение. Думите бяха: "Сбогом, сбогом, зима люта, бабичко зловеща! Красна пролет наближава, ето я насреща!" И т. н. Свърших песента и очаквах одобрението на слушателите. Но сестра ми, която имаше много критичен ум и рязък език, ми каза подигравателно: "Ти си я преписала отнякъде! Не може ти да си я съчинила!" Аз дълбоко се обидих, тъй като мелодията беше чисто мое творение. Откъснах листа от нотната тетрадка и го хвърлих в печката. Обаче, знаех песента наизуст и още я помня. В главата ми винаги се пееха мелодии, странни, красиви, които не могат да се запишат През последните години от живота си татко ни четеше вечер части от поемата си и ни ги обясняваше. Сестра ми внимателно му преписваше стиховете. Тя имаше красив почерк.

В.К.: Така, към с. 8-а вие споменавате затова, че сте свирили на китара. Кой ви е учил на китара? Имате ли нотен запис на песента "Сбогом, сбогом, зима люта"? Весела: He. В.К.: Кой ви е учил? Весела: Моят баща свиреше на китара и аз само леко се акомпанирах. Това по слух се свиреше, по слух. Ние бяхме музикално семейство, баща ми винаги свиреше на китара, ние пеехме. Аз единайсет годишна мисля, че бях, когато в училището учехме едно стихотворение "Пролет" и мен ми хареса: "Сбогом, сбогом, зимо люта, бабичко зловеща, красна пролет наближава, ето я насреща". И аз си написах нотите на тази песничка, научих я наизуст, и я пях вечерта пред семейството. Но сестра ми каза: "Ти си я преписала, ти не можеш такава песен да съчиниш", и аз я хвърлих и изгорих в печката, но я знаех наизуст. В.К.: Нотен запис нямате? Весела: Нямам. В.К.: Как беше мелодията, знаете ли? Весела пее: "Сбогом, сбогом, зимо люта, бабичко зловеща, красна пролет наближава, ето я насреща, красна пролет наближава, ето я насреща." В.К. Браво! Знаете ли, аз се учудвам, че вашият глас е още запазен на толкова години! Весела: (смее се) Да. В.К.: Като пеете гласа ви е запазен, но като говорите е малко спаднал, нали? Но е запазен, аз направо се учудих.