6. Бащата пуритан

Но баща ми бе пуритан в пълния смисъл на думата. Никакви суетности не се позволяваха в къщи. Пълно въздържание и скромност бе неговото житейско мото. Той никога не пропуши, никога не докосна алкохол и никога не ни заведе на някакво увеселение, ресторант или забава. Единствено киното бе допуснато за нас, а и то много рядко. Той обичаше природата и ни извеждаше лятно време от сутринта с храна в боровата гора на Княжево или Борисовата градина. Редът и хигиената в къщи бяха безупречни. На всяка храна той изчисляваше калориите и се грижеше само за храната ни. Работата му като библиотекар на Народната банка му донасяше бедна заплата, която едва стигаше за храната и наема ни. Майка ми, завършила стопанското училище за шев, рядко изкарваше по някой лев, защото татко не я пускаше на работа, и ни купуваше по нещо за обуване и обличане. Помня, че исках балетна рокля с волани, но такава никога не ми ушиха. Носехме със сестра ми някакви вълнени бодливи рокли, които се обръщаха по няколко пъти в течение на годините. А баща ми реши да ми купи обувки, защото краката ми винаги бяха мокри от старите скъсани подметки и ми купи високи мъжки обувки с кукички. Приличах в краката на Мики Маус, тънки като свирки крака в тежки кондури! Плаках, но напразно. Трябваше да понеса присмеха на децата в училище. А моите съкласници бяха дъщери и и синове на министри, генерали и богати хора.

Момичетата носеха разноцветни панделки като големи пеперуди на главите си. Тази обстановка още по-силно подчертаваше бедното ми облекло и ме караше да страдам непрестанно.