5. Песните под старата ябълка

В малкия двор имаше единствено дърво - стара ябълка. Това голямо дърво се простираше върху цялото дворче като сайван. Вечер, през топлите летни дни, седяхме под ябълката и пеехме. Татко ни акомпанираше на китара, а ние, трите деца и майка ми, пеехме на няколко гласа. Това бяха блажени минути за мен. Ето, тази хармония на душите ни, унесени в чудните песни, бе един здрав стълб, който крепеше живота ми, защото копнеех за хармония. През зимните вечери пеехме, насядали около печката. Майка ми бе извънредно работлива, практична и умна жена, докато баща ми сякаш не живееше на земята. Той винаги замислено мълчеше. Изглежда, че и той се бе откъснал от грубия живот и си бе създал един поетичен свят, в който постоянно се приютяваше. Когато през последните две години на живота си написа "Химнът на мировете", която поема пишеше нощя, разбрах, че и неговия свят е бил на звездите. С него си приличахме. Той мълчеше и аз вечно мълчах. Не можеха с ченгел да извадят дума от устата ми. А когато проговорех, думите ми излизаха бавно, протяжно, почти напевно. Нямаше за какво да се говори.

Животът в къщи бе крайно еднообразен. Понеже нищо не получавах отвън, реших, че трябва сама да си създам разнообразие. И ето, роди се куклен театър. Направих го от кутия за шапки, а джуджетата и феите - от вълнени конци. Сцената бе гора с мъхове и скали. Събирах децата от квартала и ги забавлявах. Играех балет. Това бе най-големият отдушник на натрупаните до болезненост образи във въображението ми. Слагах си корона от бял атлаз, извезан с мъниста на главата и си представях какви ли не положения: че съм царица на феите, русалка, лебед, цар на джуджетата и какво ли още не! Събрах целия детски фантастичен свят в игрите си и в тях се чувствах щастлива. Споделях радостта си със съседските деца, а това ме удовлетворяваше.

В.К.: Сега, на с. 4 това, което е описано за вашето детство, е добре описано, нямаме забележка. Към с. 6-а тука вие описвате, че децата са три. Кои са тези, имената им, както и имената на бащата и майката, тоест, вие сте три деца?

Весела: Да. Най-старата, първото дете е сестра ми Екатерина. В.К.: Тя кога е родена? Весела: Тя е родена на октомври 1906 година. Обаче, миналия месец тя си замина на 82 години. В.К.: Миналият месец, тя беше на ...? Весела: На 82 години. В.К.: 1989 г. Весела: Тази година - 1989, тя си замина. А брат ми, аз съм втората, родена във 1909 година, стар стил 10 декември, нов стил-23 декември. 9 декември, дванайсет и нещо съм родена, което е 22 декември дванайсет и нещо, или 23 декември, срещу Коледа. (Забележка. Родена е на 23 декември 1909г. През нощта в 0 часа и нещо.) Три деца сме. Брат ми е Георги, аз съм Весела, разбира се, брат ми е Георги, той е 76 годишен, тази година ще стане, април месец е роден, и той стана член-кореспондент в Академията на науките, издигна се в науката на много високо ниво. В.К.: Сега, имената на бащата и на майката? Весела: Баща ми се наричаше Теодор поп Несторов Георгиев. В.К.: А откъде идва рода на бащата? Весела: Баща ми е роден в Панагюрище. Неговата майка е от Поибрене и нейният брат Вълко Нейчев, който е бил един от първите народни представители, избран от Оборище, Панагюрище, е неин брат. Вълко Нейчев, деятел, общественик. А баща ми идва от попски род, поп Георги. Но не поп Георги, бащата на Райна княгиня, имало е два попа в Панагюрище, два попа Георги, на Райна княгиня и моя дядо Георги. Той е посечен от турците, след изгарянето на Панагюрище. Влезли са турците, а той е останал в църквата при олтара, дядо ми, и е бил посечен от турците.

В.К.: Това е за дядо ви, дядо Георги. А по рода на майката, на майката на баща ви? Весела: Майката на татко е баба Екатерина. Тя е от Поибрене. Тя нямаше образование, но тя прие протестантство. А в Панагюрище тя е една от първите протестантки и американците, които я покръстиха в протестантство изпратиха единствения й син, татко, в Самоков да се учи, в американския пансион Той е заминал с торбичка на гръб, пеша, не е имал пари за път. В.К.: И той? Весела: Той се е издигнал там като много силен ученик, и е изпратен в Роберт колеж. В.К.: В Цариград. Весела: В Цариград да завърши висше образование. Като се е върнал, завършил е право, и е следвал за съдия. И след като е бил на първото дело, което е бил лъжливо дело, той се е отказал от професията си. "Аз не мога да лъжа." Той беше правдив, много културен, знаеше пет езика, начетен и той от книгите не излизаше. Той си замина 44 годишен в 1922 година. В.К.: Коя година е роден? Весела: Той е роден в годината на Освобождението - 1878 година. В.К.: Сега, това е баща ви. А вашата майка от кой род идва? Весела: Мама идва от пловдивски род, Тодорови. В.К.: Как се казваше? Весела: Божана Тодорова. В.К.: Да. Весела: Тя имаше три сестри, които останаха, всички останаха вдовици, но останаха сираци като малки. И тя от малко дете е работила в тютюневите фабрики в Пловдив. Само стопанско образование, шивачка стана. В.К.: Да, и тя по-късно се среща с баща ви? Весела: Тя се среща с татко в квартирата където е живяла, при Руския паметник. Като се е върнал той от Роберт колеж, нейната по-стара сестра Анка полковник Конярова я е отгледала и татко ми се е помолил на сестра й да вземе майка ми за съпруга. И са се венчали така. Тя е била двайсетгодишна, съвсем млада. В.К.: А той колко е бил? Весела: Двайсет и седем годишен е бил.