16. Дерзайте в Господа и Вие братко и сестричко

1932

1932 .07.05

От Нешка Анева в София до Стефан Тошев в Севлиево

Обични ни братко и сестричко,

Колко много съм виновна загдето тъй дълго замълчах. Моля ви се извинете ме. Толкоз много съм имала всякога да ви пиша и говоря като на най-близки хора и тъй често съм чувствувала необходимост да споделя тежките изживявания от година насам, но не съм могла.

Тук сме от месец октомври миналата година. Иванчо стажува. Свърши по математика, а Любо - гимназия. Принудени бяхме да дойдем тук и зарад Анчо па и нямаше смисъл повече стоенето ни в Плевен. С голяма надежда бяхме, че Анчо с божия помощ ще оздравее, но не било тъй отредено! Знам, че той не е умрял, чувстваме даже присъствието му всякога между нас, но все тежко и мъчно ни е ! Особено Иванчо бе много съкрушен и толкоз много е отслабнал поради безсъние от милост по татко си и мъка че ми е жал като го гледам тъй отслабнал без апетит и като че ли живота за него съвсем загуби смисъл. Благодарение, че наскоро след заминаването татко му насън му казал че не е умрял а че е жив и че свободно си ходи сега навсякъде. От този момент като че ли малко почна да се поуспокоява. Живеем тук в Подуене хубавичка, удобна квартира, но 1300 лева наем ми е тежичък сега защото оставам само с моята пенсия а от Анчовата само мама ще взема около 1000 лева /още не са определили/. Мама и тя много западна и телом и духом, но какво да се прави! От този живот тук по добро не може се очаква. На всяка крачка скърби и разочарования! Истинският живот, обаче седи вън от всичко това тъй временно и преходно! Живеем в Господа! С жива вяра и Надежда в него. Който за нас е приготвил такива красота и блаженство, каквито око не е видело и ухо не е чуло! А тук всичко е суетно!

Дерзайте в Господа и Вие - добри ми братко и сестричко Марийке! Най сърдечно стискаме ръцете ви и споделяме вашата временна раздяла с миличкото Любче. Не знам Божиите пътища и планове, едно обаче знаем, че всичко е за добро. Утешавайте се и вие в Господа. Братко дължимата сума 126 лева остала до сега по недоразумение между мен и Анчо изпращам подир няколко дни със запис и моля извинение. Мислех, че той Ви я изпратил, а той ми каза при заминаване от Плевен август аз да Ви я изпратя, но не можах до сега. Приемете с Марийка и Светлозарчо хиляди поздрави от всички ни. Поздравете и баба Хаджийка. Мил привет от сестра Нешка.

И Анчовите благодарности и голяма Любов и признателност имайте. Молете се и за него, моля братко. Картичка по коледа получихме. Сърдечно благодаря и за картичката по Великден.

1933

Тодорица Станчева посещава сутрешните беседи, които Учителят започва да изнася преди изгрев "Утринни слова"

1934

Тодорица Станчева участва в разучаването на преподаваните от Учителя първи паневритмични упражнения съставени от мелодия, текст и пластични движения

1935

В Свищов почива Д-р Димитър Халачев .