1. Писмата

Част от събитията в живота на братската група в Свищов са отразени в писмата на слушателите в школата на Учителя Беинса Дуно. Тези писма са изпратени до основателя на групата в Свищов Стефан Тошев, а някои са разменени и помежду им от 1920 до1951 година.

Скоро след назначаването му за мирови съдия в Свищов и току-що образувал братския кръжок там, Стефан Тошев е натоварен да основе съдилище и в село Караисен. С отиването му в Караисен, а по-късно и на другите места, където е работил и живял, тръгват и го следват писмата на неговите "кръщелници". Съхранени до днес те документират моменти от живота на братския кръжок в Свищов. Преживяванията, мислите, изпитанията, уроците и духовните постижения присъстват в техните слова, написани непосредствено под влияние на изживените радости и скърби в пътя им към духовното.

Какви са били личностите оживели в писмата си с техните търсения като следовници на Учителя в Свищов? Всеки от тях е бил на определен етап от живота си готов да възприеме истините в словото като настроена на дадена честота струна. Всеки по своему е трябвало да извърви пътя от оглашен или слушател през вярващ до ученик.

Учителят пояснява, че на трите вида живот - във физическия, в духовния и в божествения свят съответстват трите категории хора: оглашени, вярващи и ученици:

"Оглашените имат отношение към материалния живот. Те вярват в богатството, в материалните блага. В този живот човек дава 5, взима 100. Вярващите са хора на духовния живот, в който човек дава толкова, колкото взима. Учениците имат отношение към Божествения живот. За тях има значение стиха от Евангелието: „Който иска да бъде мой ученик, нека раздаде имането си на сиромаси, да се откаже от майка си и от баща си и да ме последва"."

Писмата са запечатали факти и събития, но личните впечатления на авторите им ги превръщат в озарения. Те разказват с вдъхновение как са се чувствали при първата им среща с Учителя, и споделят със Стефан Тошев:

Д-р Йустинка Халачева: "Когато отидох за пръв път при Него, усещах едно особено чувство - чувство на чистота, на святост."

Анчо Анев: "Той за мен остава образец на чистота и святост - на безкоризнено служене пред олтаря на вечната Правда и Истина."

Надежда Конова: "Той хвърли светлина върху отношенията със сестра ми. Аз вече знаех какво да правя. Сякаш някаква ръка свали бремето от гърба ми. Стана ми леко, като че щях да хвръкна. А очите ми се напълниха със сълзи."

Нешка Анева:"А Учителят! С този Учител! Боже, Боже Велики Боже, колко много съм благодарна. Всичко добро, всичко благородно, всичко възвишено и божествено, към което се е стремила и за което е копняла душата ми - ето намерих го въплотено във великия, много милия, много обичан, скъп ... Учител и в Бога на любовта. Нека е благословено името му нему и само нему слава, чест, благодарение и поклонение сега и во веки!"

Д-р Халачева споделя и впечатления от екскурзия с Учителя до връх Мусала:

"Почти целия път за Мусала валя дъжд. Беше студеничко, но затова пък вървяхме леко и раниците не ни тежаха. На биваците кладяхме буйни огньове, пиехме горещ чай, особено вкусен поради чудната планинска вода.

Спомням си последния бивак преди качването на върха на една височина с 300 метра по-висока от Черни връх. Дъжд като из ведро, вятър и студено като зима. Небето мрачно, мъгла гъста, тъмно, само огньове блещукат, но Учителя е с нас. Чувствуваш една безгрижност, лекота."

Учителят дава нови методи за работа на своите последователи. От тях се очаква да работят като теменужките, които напълват с аромата си въздуха на хубавите планински поляни, самите те оставайки невидими сгушени зад някой храст. Той казва: "Нашите светли мисли, благородните ни чувства и полезните безкористни дела са като аромата на теменужките." Както се вижда от списъка на присъствалите на съборите и от списъка за получаване на беседи по пощата много от последователите на Учителя въздействат с примера си и начина на живот на най-непосредствената и най-близка среда - семейството.

Синовете и дъщерите на семействата Аневи, Халачеви, Караламбови, на Пенка Димитрова, на Елена Александрова са получили от своите родители вярна насока, възприели са новата нетленна мисъл и отиват с тях на съборите на братството в Търново, София и на Рила. Съпругата Руска, братът Методи и зетът Стоян на Слави Гюдеров започват да четат беседите на Учителя изпращани в Свищов от Боян Боев по пощата. Племенницата му Фанка отива на Изгрева и на екскурзия на Витоша до "Резньовете".

Оценката за работата на кръжока в Свищов личи в редовете на д-р Халачев: "В нашия край Благословението Господне е много голямо. Всички братя и сестри се радват на добро здраве. Божественото дело върви добре. Хармонията е на първи план."

Различно е образованието, професиите и социалното положение на последователите на Учителя, които живеят и работят в Свищов. Сред тях има съдия, зъболекар, учител, лекар, офицер, протестантски проповедник, ходжа, студент, търговец, книжар, манифактурист, библиотекар, митничар, предприемач, заместник кмет, домакиня. Независимо от различията в образователното равнище, те заедно изграждат своя духовен ценз чрез изучаване Словото на Учителя, "където идеите му са предназначени за всички начала в обществения, човешкия, социалния и държавен порядък."

От застъпените професии най-еднородна е групата на учителите, тя наброява 9 души. Последователи на Учителя са работили в различни периоди във всички степени на образованието в Свищов: Началните училища, Основните училища, Реалната гимназия и Търговската гимназия. Сред_учителите са Лазар Караламбов, Марийка Караламбова, Надежда Конова, Йорданка Живкова, Екатерина Иванова, Славка Мънзова. Дошли отвън Свищов и работили тук като учители са Боян Боев, Възкресен Анастасов и Тодор Симеонов. Всеки по своему е бил достоен в очите на своите възпитаници. Като педагози те имат положителна нагласа към учениците и отговорно отношение към себе си. За собствените си качества и постъпки прилагат мярката дадена от Учителя: "В самовъзпитанието, помнете едно - вие като учители, всякога ще предадете на учениците вашите добри и лоши качества, вашите добродетели и вашите недъзи."

В Школата на Учителя Беинса Дуно неговите последователи решават различни задачи. Д-р Димитър Халачев пише писма защото "Учителят задължава всеки ученик да пише писмо на ученик от другите градове". Много важен въпрос, с който той се заема е набавянето на средства за построяване на братски дом в Свищов. В писмото си до Стефан Тошев той споделя: "За тази хубава идея вярвам много братя ще се отзоват, макар и по малко вярвам все ще се събере нужната сума а тя не е голяма, защото тухлите и водата са наблизо, за работни ръце вярвам ще се намерят от братята. Ако Бог е рекъл да се изгради, вярвам, че никакви препятствия няма да има."

Не липсват сериозни и направо тежки страдания, които Учителят Беинса

Дуно допуска в Школата като закаляващи изпитания. Той казва "Когато младото растение поникне, то е крехко, нежно. За да го кали, да го направи гъвкаво, подвижно и годно за живот, природата го излага на ветрове и бури, които люлеят и раздвижват въздуха, а с него заедно и младото растение. И тук, в школата ще ви подложат на различни течения и ветрове от различни посоки. Това е неизбежен закон. Който се страхува от вятър и от течения, той не разбира закона."

От писмата се вижда как въпреки нюансирането във вида на премеждието за всеки има определена задача за решаване. Един се справя с реакция срещу братството от страна на семейството; друг трябва да се пребори с личното възгордяване и честолюбие; всички трябва да понесат дълбокото душевно страдание от макар и преходното разцепление в групата; трети са поставени в положение да понесат непризнателност от страна на най-близките. Има и майчина мъка от отказа на църковни служители да погребат починало дете, а дори и братско семейство, на което почиват последователно 7 деца. Изправени пред лицето на житейските изпити следовниците на Учителя сами си дават обяснение, което им помага да издържат на ветровете и бурите. Д-р Димитър Халачев споделя: "Всичко каквото се случва в живота ни си има причини, които ние не знаем и не можем да избегнем, защото сами сме създали тези причини."

Макар изправени пред нелеки задачи и въпреки болката от застигналите ги премеждия участниците в кръжока на Бялото братство чувствуват радостта на духовния живот когато запяват в двадесетото паневритмично упражнение "ДорИ в неволя и беда за нас е хубав Божий свят".

Д-р Йустина Халачева казва: "Аз усещах сякаш се преродих и заживях нов живот: живот на светлина и радост - радостта на духовния живот, която и досега не ме е напуснала, въпреки изпитанията."