8. Карнавалът и мечът Господен

По спомените на Борис Николов [8-388]: "Братството в Свищов през първите години вървеше много добре. Братя и сестри възхитени от братския живот направиха комуна, хранеха се заедно, четяха беседи, излизаха на изгрев, подвизаваха се като първите християни. Работеха обща братска градина. Това дразнеше духовенството. То беше почнало вече гонението срещу Учителя, търсеше кого да намери и да наеме в борбата срещу Учителя.

Една пролет, през време на карнавала един банков чиновник устройва шествие, с което искаше да усмее Учителя и Братството. На две магарета качил двама души, единия дегизиран като Учителя, другия като ръководителя на свищовското Братство-Анев. Наоколо жени с бели кърпи, представляват сестрите. Цялото това шествие се разхожда из града. На гърба на магарето написали имената на Учителя и на брата. През същата нощ рождената сестра на този човек вижда ангел с огнен меч насочен към нея. От страх тя едва не подлудява. На другия ден брат и, който устройва шествието се парализира. Петнадесет години той беше парализиран. Той се разкайваше после за туй, което е направил и молеше за прошка. Почна да чете и беседи, но 15 години остана парализиран. Някой трябваше да заплати за опорочението."