10. Няколко думи за ученическите години на

Учителя

Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее. T. 6.

София, Библ. Житен клас, 1996, с. 53.

Наталия Чакова

В селото, в което учителствувах 17 години - Каменна река, имаше евангелисти. Те си имаха църква и проповедник [Забележка на съставителя: Каменна река е името на някогашното село Каял-дере, околия Елховска. Първите евангелисти са двама братя - Христо и Митко Пешкови, които са пробудени за евангелизма от Влаю Михов. Започнали да проповядват в селото от 1877 г. През 1878 г. в селото имало 25 евангелисти. Започнали гонения срещу тях и те се криели в близката гора. През 1880 г. било построено църковно здание. През 1882 г. в селото е имало Църковен събор и се е организирал в църква от 24 члена. През 1940 г. е било построено ново църковно здание. Наташа Чакова е учителка в с. Каменна река 17 години - от 1923 до 1940 г. През цялото това време само дъщерята на хазяйката й е успяла да приеме идеите на Учителя Дънов. А в селото са имали 25-30 активни членове-евангелисти. Това е изумително.]

Отвреме навреме ги посещаваха пастори от София и други по-големи градове на България за съживителни събрания, както ги наричаха те.

Веднъж дойде един пастор от София - пастор Цветанов. [Забележка на съставителя. За Цветан Цветанов има отделна статия - виж Раздел I, точка 6.7.] Моите селяни, които ме ценяха и надценяваха, му говорили за мене и той пожелал да ме посети и да се запознаем. Доведе го местният проповедник.

На масата си имах големия портрет на Учителя, който на времето вестник "Факел" беше го разпространил.

Щом влезе в стаята, пасторът извика: "А, г-н Дънов, моят съученик, моят добър съученик".

Поканих ги. Седнаха.

"Искате ли да чуете нещо за вашия Учител, Неговите ученически години?" "Разбира се, с удоволствие", казах аз зарадвана.

"Ние бяхме съученици в Свищовската американска гимназия и пансион. Бяхме в един клас и живеехме в една обща стая с много ученици. Той беше много добър и способен ученик, но най-силен и ненадминат беше в проповедта. Нас ни готвеха за евангелски проповедници-мисионери и затова имахме и час, в който изнасяхме проповеди върху някой стих от Евангелието или Библията. Неговите проповеди биваха неповторими - Словото Му вдъхновено, хвърковато. Всички обичахме да Го слушаме.

Той свиреше много хубаво на цигулка. Имаше навик да става всяка сутрин в три часа и тихичко със сурдинка да свири - така тихо, че никого не будеше. Аз съвсем случайно съм се събуждал понякога и съм Го виждал и чувал. Свири леко и унесено, лицето му цяло в светлина и заляно в сълзи.

След това излизаше вън от града на един хълм, на който имаше люлякова горичка да посреща слънцето и се връщаше за учебните занятия.

След завършване на училището пътищата ни се разминаха. Преди няколко години, обаче, на един конгрес на евангелските пастори и проповедници в Плевен, Той дойде. Като ме видя, сложи ръката на главата си и ми каза: "Ето един истински пастор, един истински служител Божи".

Тези последни думи пастор Цветанов изрече с видима гордост и радост. Значи той ценеше Учителя.

Та за кого ли Учителят не беше гордост и радост от онези, които се бяха докосвали до него и бяха опитали Неговата Любов, Мъдрост и Благост.

Спомням си, когато държеше беседите си на "Оборище". Връщаме се от беседа понякога с трамвай, а много често и пеш. Учителят с неколцина души от двете му страни в една редица върви - и не върви, а лети. И ние: аз, Бучка и Олга Блажева, които тогава гостувахме у леля ми, а тя живееше близо до улица "Опълченска" вървим на втората редица зад тях, силим се да ги догонваме.

Често пъти тогава срещахме хора, които Го познаваха. Те се спираха да ни гледат: млади, хубави, енергични и най-хубав, и най-енергичен Той. Сочеха ни с интерес: "Дънов, Дънов. Дъновисти." Тогава ми израстваха крила, крила от гордост, радост и щастие.