2. Песента "Завръщане на блудния син"

Изгревът пее и свири, учи и живее. T. 2.

София, Библ. Житен клас, 1995, с. 224.

Борис Николов

Незабравими моменти ще останат в паметта на учениците от Школата, когато Учителят ни показа няколко Негови песни.

Една от най-големите, която той ни е свирил един, два или три пъти са нарича "Завръщане на блудния син". Аз текста за тази песен не съм я чувал, но мелодията Учителят я изсвири няколко пъти с цигулката Си. Тя беше цяла симфония и продължаваше доста дълго.

Обаче, нямаше кой да я запише. Нямаше тогава магнетофони. И тази чудна мелодия бе изсвирена и остана в небитието и се загуби за нас. Нямаме я вече. Само остава споменът за онези, които са я чули.

Първият път, когато я изсвири Учителят, Той ни разправяше, че я е свирел, когато е бил студент в САЩ. Студентите давали концерт. Те знаели, че той свири на цигулка и те го помолват да вземе участие. Съгласява се и когато идва Неговия ред да свири, а залата е голяма и препълнена с народ, Той им изсвирва тази мелодия. Но Той я създава в момента, в момента я импровизира и в момента я сваля отгоре.

Това е идеята по Евангелието за завръщане на блудния син. Когато бащата посреща сина си, казва: "дайте му новите дрехи, заколете храненото теле, защото загубен беше този син, загубен бе и намери се". Значи на тази тема е песента.

Учителят изсвирва песента, а залата е омагьосана, изненадана и всички мълчат и след туй гръмват аплодисменти. Търчат към Него и питат: "От кого беше това парче? От кой автор?" Учителят мълчи, мълчи и после им казва: "Тази мелодия Аз създадох в момента!"

Оттогава Учителят поддържаше тази мелодия. Като се завръща в България, Той я изпълни в клас само 2-3 пъти. Тя остана незабравима, но незаписана.

Нямаше кой да я запише. Загубихме я. Но беше доста сложна мелодия. Трудна за запаметяване и трудна за изпълнение.