8.2. Защо приех да участвам в поредицата издания

«Изгревът», том XXIV?

Павел Василев

От близо 30 години познавам съставителя на изданието "Изгревът" д-р Вергилий Кръстев, чрез Петър Филипов (ученик и последовател на Учителя Петър Дънов), и от периодично изнасяните концерти-рецитали. От него научих за проучванията му върху връзката между Евангелската методистка църква в България и Бялото Братство, респективно Учителя Петър Дънов. Д-р Вергилий Кръстев ми представи своя план-концепция за том XXIV и потърси моето съдействие.

За съжаление до сега нямаме публикувани системно подредени и пълни материали върху историята на Евангелската методистка църква в България.

В изнесените факти в публикации, относно ролята на Евангелската методистка църква в живота на Петър Дънов вече се допуснаха известни неточности.

Във времето, познанието на връзката между Учителя Петър Дънов и Евангелската методистка църква почти се загуби. Тези хора, чрез които се осъществяваше тази връзка в миналото, вече много от тях не са на този свят. Това бе и главната причина да приема и да съдействам с участие в "Изгревът" том XXIV и да изнеса някои исторически факти.

Освен това, иска ми се доколкото мога да разсея разширяващото се негативно отношение към Бялото Братство и Учителя Петър Дънов в нашите среди.

От всички, които четат тези редове, искам добре да се знае, че аз съм израсъл в евангелско семейство и приемам Исуса Христа за мой Господ и Спасител.

Моят прадядо, Гаврил Илиев, е първият евангелист в България и първият българин - методистки пастир. Дядо ми, Йордан Икономов е също евангелски методистки пастир.

Аз милея за Евангелската методистка църква, защото тя е реформирана и свободна църква, не е обвързана с държавните институции и позволява на всеки, който иска да учи Словото Божие, да се моли и хвали Бога, да се приобщи към нея.

Сега нека, ние, евангелистите, да погледнем и възобновим във времето в годините от живота и дейността на Петър Дънов, нашите взаимоотношения и връзка с него.

Да си припомним, според биографията му, периода от втората половина на XIX век. Петър Дънов е малко момченце, което малко говори и е срамежлив. Той е отглеждан в дома на по-голямата си сестра Мария. Семейството на Пеньо и Мария Стамови са евангелисти-методисти и живеят в сградата на Методистката църква във Варна. Петър Дънов участва в живота на Църквата, израства и след гимназията постъпва като ученик в Американското научнр-богословско училище в Свищов. Там учители са му пастирите Стефан Томов и Йордан Икономов (моят дядо). Завършва с отличен през 1887 г. и през 1888 г. работи в с. Хотанца, Русенско, като първоначален учител и методистки проповедник. С препоръчително писмо от Стефан Томов и Йордан Икономов заминава за Америка да учи богословие в Методистката семинария Дрю, гр. Медисън, щата Ню Джърси.

През следващия период, годините 1900-1922, методистите у нас приемаха Петър Дънов като евангелски проповедник, който има свой индивидуален път на работа. Тогава Петър Дънов проповядваше Словото Божие, като проповедите му са изградени върху текстове от Библията. На неговите събрания, той е ползвал евангелски песни от сборниците "Свещени песни", издадени през 1900 и 1907 г. в Самоков и сборника "Духовни песни" - 1923 г. (В том XXIV ще намерите някои от тях.)

В евангелските методистки среди, П. Дънов е приеман с много внимание и любов. При посещенията му в София, той е отсядал в общежитието на Методистката църква на ул. "Леге". Той постоянно е бивал в кореспонденция със своите приятели проповедници и пастири от църквите в различните градове.

През периода 1922-1944 г. проповедници и миряни от Методистките църкви приемаха Петър Дънов вече като Учителя Петър Дънов. Те пазеха и държаха на своята църква, но се интересуваха от беседите на Петър Дънов, включваха се в живота на Бялото Братство с присъствие на беседи или в екскурзии.

Духовното развитие на Методистката църква, в тези години, има своя успех. То бива успоредно с линията на успеха, който има Школата на Учителя Петър Дънов. Различията във виждането и разбиранията на Петър Дънов и в Евангелските методистки църкви не са били подлагани на коментар (изкл. публикацията на пастир Стефан Томов) [Забележка на съставителя: Вж раздел IV. т. 1.3. Теософия и дъновизъм // Християнски свят, Г. XXVIII, бр. 5 (V.1924), s. 65-67.]

Методистите, участвуващи в живота на Бялото Братство никога не са наричани дъновисти, но те учеха и растяха духовно. Моите спомени и наблюдения са от годините преди Втората световна война, по време на войната и началото на комунистическия период. Това беше време, когато напрежението в народа постоянно нарастваше от неизвестността, бомбардировките, преследванията, арестите, изселванията и убийствата, свързани с политическите промени в живота на страната.

В тези години родителите ми, нашите родственици и приятели винаги са имали връзки с Бялото Братство и Учителя Петър Дънов. Между семействата, които посещаваха църквата "Д-р Лонг" имаше не малко, които поддържаха приятелство с братята и сестрите от Изгрева

В тези усилни времена имаше взаимоотношения на помощ - не само духовна, но и материална. По време на бомбардировките много софиянци търсеха убежище на Изгрева или тези с по-леви идеи - укритие. Когато комунистите след 9 септември 1944 г. започнаха гонитбата и изселванията, всички вярващи в Бога, всеки един, независимо дали беше от Братството или от средите на Методистките църкви, помагаше. Тогава имаше купонна система и черна борса. В къщи понякога имахме масло, изпратено от провинцията до Изгрева. На Изгрева братята и сестрите бяха съпричастни със скърбите и тревогите, които преживяхме с арестите и скалъпените процеси срещу пастирите.

Пастир Здравко Безлов, само на 27 години, беше свален от амвона, арестуван, инквизиран, съден като шпионин и 13 и половина години прекара по лагери и затвори.

Църквата "Д-р Лонг" бе разпръсната.

Преди ареста на Учителя Петър Дънов, на 27 декември 1944 г., той отмина в невидимия свят. Всички тези събития още повече укрепваха връзките между църквата "Д-р Лонг" и сестрите и братята от Изгрева.

В нашето семейство също преживяхме сътресения. Баща ми, Драгомир Василев бе съкратен от адвокатската колегия с мотив, че има две професии (адвокат и заклет експерт-счетоводител). Истинската причина бе, че той подписа протестното писмо за задържането и процеса срещу Кръстьо Пастухов. На мене, Павел Василев, ми отказаха да ми дадат бележка от ОФ [Забележка на съставителя. ОФ - организация "Отечествен фронт", създадена от властта.], за да кандидатствам за висше образование. Тогава заминах да работя на язовир "Студена Пернишко, на сонда.

В тези години, когато започнаха гоненията в Бялото Братство, вземането и унищожението на хиляди томове беседи на Учителя и извършването на арести на Изгрева, баща ми, Драгомир Василев не се поколеба да се намеси, да събере Братския съвет на Бялото Братство и да организира защитата в процеса срещу Борис Николов и Жечо Панайотов.

Беше време, когато пастирите бяха в затвора, Учителят в невидимия свят, но до нас, като светъл лъч, достигаха на циклостил и на пишуща машина проповедите на пастир Симеон Попов и изработените "Мисли на Учителя за всеки

ден . дух0вният живот, въпреки репресиите, продължаваше със съвместното събиране на братя и сестри от църквата и Изгрева по домовете на малки групи за молитва, четене на Словото Божие и на беседа от Учителя и по възможност изпяване на някоя песен. Това бяха реални, живи, взаимни връзки, които се осъществяваха тайно. В София, поради жилищната криза, бяхме задължени да живеем по двама души в стая. На Изгрева всяко движение между бараките и къщичките се следеше. Страхът присъстваше навсякъде, но ние се търсехме и събирахме и Бог беше с нас. Имаше приятелство помежду ни. Например, мама дружеше с редица сестри на Изгрева - Мария (Миката) Тодорова, двете са били съученички в гимназия "Васил Априлов", Олга Славчева, Невянка Неделчева, Катя Зяпкова, Марийка Марашлиева, с. Савка, Милка Периклиева и т.н.

Баща ми контактуваше с Борис Николов, Петър Филипов, бр. Боян Боев, Методи Константинов и др.

Аз също имах привилегията да съм във връзка с много сестри и братя от Изгрева. Колко помощ и благословение съм получил чрез тях.

Например, бр. Боян Боев ми даде писмо до Донка Кънева (леля Донка), когато ме назначиха на работа като агроном в Стара Загора. При нея живях близо половин година и тя ме гледаше като майка. В нейния дом се събираше Братството от Стара Загора и околностите.

Петър Филипов, освен, че укрепяваше вярата ми с молитви и разговори, той ме спаси от постоянните хецвания (дископатия), от които страдах близо 10 години. С него, Боянчо дърводелеца, Марийка Марашлиева по два пъти седмично в продължение на 2 години ходихме в Панчарево на банята в 5.30-6 часа, при пълнене на горещия басейн.

Колко много съвети съм получавал от Невенка Неделчева, много материали за четене от Катя Зяпкова.

Когато бивах на Изгрева и след като си тръгнех, изпитвах желание да хвръкна. Същото преживяваше и майка ми. Щастлив бях, че можех да споделям с близките си преживяното. Елена (съпругата ми), леля Норка (Елеонора Тулешкова), баща ми и майка ми, свако ми Любен Доганов, вуйчо ми Богдан Икономов и т.н. Когато работех в Института по ботаника при бАн, бях викан и предупреден от Партийното бюро, че са ме видели в нощта срещу Великден на площад "Александър Невски". Благодаря на Бога за закрилата, която получавах!

Като описвам моите познанства и връзки с Изгрева, като илюстрация на взаимоотношенията през комунистическия период, ще кажа, че ние, родителите ми и аз, не бяхме единствените.

Сега ще съобщя една моя изненада. Отивайки на поредния концерт- рецитал, организиран от д-р Вергилий Кръстев, там аз срещнах близо десетина човека от посетителите в църквата "Д-р Лонг". Знам, че това не е случайно. Същият Дух, който работи на Изгрева, присъства и в "Д-р Лонг". Въпреки статията и писанията на пастир Христо Куличев във в. "Зорница", хората са жадни за Словото, а това ни задължава да работим за Бога. (Виж в. Зорница", бр. 4, м. април 2007 г. и бр. 5, май 2007 г.)

След моите изявления, може да се достигне и дотам, че някои приятели могат да ми отправят упрека, че съм станал дъновист. Ще отговоря, че аз принадлежа като член на Евангелската методистка епископална църква в България и работя и ще работя за Божието дело в нея, понеже аз съм израсъл в нея и това е моята църква, която пазя. Обаче, това което съм получил от Словото на Учителя Петър Дънов ме прави да се преклоня пред него и да благодаря на Бога.

За мен Петър Дънов е Учителя Дънов.

За мен Учителят Дънов е Учител на Бялото Братство.

В заключение, иска ми се да напомня, че България е православна страна. Православната църква винаги е воювала срещу евангелските църкви, но и срещу Петър Дънов и неговите последователи. Не забравяйте, че те и сега гледат на Евангелската методистка църква и на Бялото Братство, като нежелани секти в българското общество. Под въздействието на Светия Синод властите постигнаха на моменти ограничаване дейността, както на евангелските църкви, така и на Бялото Братство. През време на комунистическата диктатура, атаките на Православната църква утихнаха, понеже самата Църква беше ограничена. След 1990 г. Православната църква поднови атаките си, които ясно са изразени срещу последователите на Учителя Петър Дънов. Това обстоятелство влияе върху българската общественост и на някои наши сестри и братя от Методистката църква, които не знаят историческите истини. Изисква се да внимаваме с отправяните от нас упреци и квалификации.

Павел Василев 12.10.2007 г.

19.40 часа