5.2. "Ехото на любовта" и нейния автор

Бележки

Вергилий Кръстев

1. Тази брошура е издадена в печатницата на братя Апостолови в гр. Айтос през 1927 г. Авторът е писал под псевдоним - Самарянин. Не можахме да го открием, кой се е скрил зад това име. Тогава са се скривали зад псевдоними, заради гоненията от църквата, властите и държавата. Били са много по-страшни гоненията тогава от 1922-1944 г., отколкото през комунистическата власт 1944­1989 г.

2. Думата "самарянин" означава жител на Самария, област на стара Палестина. В преносен смисъл означава милостив човек, поради Христовата притча за милостивия самарянин. Виж Евангелие от Лука, гл. 10, ст. 26-37. По време на войните дружествата за подпомагане на ранените се наричаха самаряни, а милосърдните сестри се казваха самарянки.

Тук псевдонимът трябва да покаже, че се явява човек, който трябва да помогне на ранените от войната. От коя война? От войната, която се води срещу Учителят Дънов.

3. И този самарянин се опитва чрез тази брошура да помогне на ранените, да ги превърже, излекува. Затова брошурата има няколко части:

1) Предговор, в който се съобщава за войната, която се води срещу Учителят Петър Дънов.

2) Изложението носи заглавието: Един глас от народа.

Това са съкратени извадки от книжката на Стоян Ватралски "Кои и какви са белите братя (Дъновистите)".

А те са отпечатани във в. "Зорница", Г. 46, в бр. 38 от 22.IX. 1926 г., бр. 39 от 29.IX. 1926 г., бр. 41 от 13.Х. 1926 г. Същата година (1926) д-р Михаил Стоицев ги издава тези 3 статии в брошура, но с псевдоним Белобрадков. И той не смее да си сложи името. Също и Камбуровите в гр. Нова Загора я издават в малка брошура, но също не си слагат името.

3)  За да потвърди, че онова, което Стоян Ватралски говори за Белите братя, съставителя, под името Самарянин, включва в III част "Резюмета (кратки бележки) от ред беседи, държани от г. П. Дънов". А те са:

1. Ето Човекът.
2. Житното зърно.
3. Явлението наДуха.
4. Талантите.
5. Любовта.
6. Важността на малките неща.
7. Мир вам.
8. Необходимостта да познаваме Бога.

От 1-8 са извадки от "Сила и Живот", I серия.

9. Духът и плътта.
10. Новото основание.
11. Децата.

От 9-11 са извадки от "Сила и живот", II серия.

12. Гредата.
13. Денят на доброто.

От 12-13 са извадки от "Сила и живот". Ill серия.

14. Брат, сестра и майка на Христа.
Извадки от "Сила и живот", IV серия.

15. Не правете никому насилие, нито оклеветявайте.
Извадки от "Сила и Живот", V серия.

4. Накрая, като IV част е Заключение. Тук ще прочетем за онова, за което се говори по това време, дали Божественият Христов Дух се проявява в г- н Дънов. Това твърдят онези негови последователи, които са го видели в Слово, в Сила и във Власт Той лекува, въздига мъртвите, възкресява чрез Словото Божие, което е в него чрез Силата и Властта на Духът Но тук са и неговите противници, които твърдят обратното, че чрез него се явява Сатаната.

Но уважаемият Самарянин стои настрана, не смее да каже дали Божествения и Христов Дух си изявява чрез Дънов. Не знае ли? Или не смее да каже. Нали пише под псевдоним. Според мене, този Самарянин не е познал кой е Дънов. И толкоз от него! Повече няма!

5. Единствено се приближава дотова, че г-н Дънов изнася чистото Христово учение. Това може да го прави всеки един проповедник. И толкоз. Не го приема за Учител, не го приема за Миров Учител, нито за Всемиров Учител. А Учителят Дънов още на беседа пред ръководителите на братствата в България на 20 декември 1926 г. дава своето Верую в 3 точки, че той е Великият Учител, че той е Всемирният Христос, който владее целият Всемир, че той е Великият Учител дошъл в плът на земята и в Духа на небесата.

Казал го е. Но не го приемат и толкоз. И този Самарянин не го приема. Виж "Изгревът" т. XIV, с. 699, 768-772.

6. И накрая, за да се покаже кой е, г-н Самарянин цитира думите на Софийския Митрополит Стефан. А какво търсят тук думите на Митрополит Стефан, с които цялата църковна власт води гонение срещу Учителят Дънов и неговите последователи чрез инструментите на властта, съда, полиция, войски.

7. И понеже е поел псевдонима на г-н Самарянин, то ще върнем на притчата за самарянина от Евангелието на Лука гл. 10, ст. 26-37. Разбойниците нападат един човек, събличат го, нараняват го и го оставят полумъртъв. Минава свещеник и го подминава, минава левит и също го подминава. Но минава самарянин, който е иноплеменник и който в устата на евреите е обидна дума и той помага и спасява полумъртвия човек.

Тук е същото. Разбойниците са налице. Те нападат Учителят Дънов и последователите му. Свещениците и левитите не ги подминават, но също ги нападат Но добрият самарянин не се явява, защото той не приема Учителят Дънов за Учител. Той приема свещениците и левитите. Такава е истината. Пример, виж "Изгревът", т. IV, с. 278-279.

8. А защо издава тази брошура? За да защити Учението на г-н Дънов. Така не се защитава. Та той завършва с думите на Митрополит Стефан своята брошура. А кой е Митрополит Стефан? Виж в "Изгревът", т. IV, с. 245-246; т. VIII, с. 237-238, 293-294.

9. Тази брошура е озаглавена "Ехото на любовта" (Когато истината говори). Да, всичко което е написано, минава, преминава и заминава като ехото на отминалата любов. Започва с думата Самарянин и завършва с думата Самарянин. Има два печата, от начало и на края. Но този Самарянин не се оказа истинския по Дух Самарянин, защото не позна кой е Учителя Дънов.

А в Евангелие от Лука гл. 10, ст. 27 е дадена първата заповед - да възлюбиш Господа. Е, как ще го възлюбиш, когато не си го познал, не знаеш кой е. Невъзможно е. Това опознаване става по вътрешен път, чрез Духа. Имаш ли Духа в себе си - ти изпълняваш закона. Нямаш ли Духа, ти носиш табела отпред и на гърба си, че си самарянин.

10. Светът не иска табели и надписи. Светът търси хора и човеци на Духа. Ето, това е Учението на Учителя Дънов, трябва да се подготвят тези хора, за да дойде Духът върху тях и да работи чрез тях в Дух и Истина.

Амин.

27 февруари 2006 г.

Вергилий