1. Георги Димитров с неговата телеграма от Москва дава разрешение за погребение на Изгрева на тленните останки на Учителя Петър Дънов.
2. С писмо на Антон Югов - министър на вътрешните работи - 30.XII.1944 г. се разрешава погребението.
3. През 1954 г. се прави нова регулация на Изгрева. Мястото на Учителя попада под тая регулация за отчуждаване. Пише се писмо до генерален секретар на БКП и министър председател Вълко Червенко, който дава резолюция за отменяне на стария план и за освобождаване на мястото на Учителя от регулация.
4. Изпълкомът при СГНС с протокол от 20.8.1955 г. решава да се направи нова регулация на кв. Изгрева, чрез която се засягат поляната за Паневритмия и мястото на Учителя. Прави се ново изложени до Министър-председателя Вълко Червенков, който отново дава резолюция за сваляне от регулация мястото на Учителя. От 9.II.1956 г. отдел „Архитектура" при СГНС освобождава от парцелиране мястото гдето е положено тялото на Учителя.
5. При следващата регулация се предвижда местата на Изгрева да се дадат за построяване на Лесотехническия институт, в който да влиза Салона и поляната. Пише се писмо отново до Вълко Червенков от 22.VI.1958 г. който е заместник Министър-председател и Министър на просветата и културата и се иска да се запази същото положение. Пише се второ писмо до него, с което се иска да се запазят имотите от ново посегателство от Министерството на транспорта и съобщенията. Въпросът се разрешава благоприятно и мястото на Учителя отново е освободено от регулацията.
6. След решението на Министерския съвет от 11.VII.1958 г. се взимат мерки срещу общество „Бяло Братство" за изземване на всички имоти на Изгрева, които се водят на подставени пълномощници. Това решение се изпълнява. Изпраща се изложение от 10.VIII.1958 г. до Антон Югов и Вълко Червенков и се иска запазването на мястото на Учителя. То се запазва до 1972 г. Антон Югов през 1952 г. е заместник Министър-председател на Министерския съвет, а от 1956 до 1962 г. е Председател на Министерския съвет.
7. През 1972 г. Салонът на Изгрева и постройките към него се разрушават. Българското правителство предава този терен за строеж на легации.
След протестите на последователи на Учителя Дънов японското правителство се оттегля от Изгрева и си построява легацията на друго място на 500 м на изток от Дървенишкото шосе. На мястото на Изгрева се построяват легации и посолства на СССР - Съветска Русия. Изпраща се изложение до държавния глава - Тодор Живков с около 80 подписа с искането да се запази мястото на Учителя от регулацията. По това време усилено се говори, че гробът ще бъде изкопан с багер и ще бъде пренесен в Софийските гробища. Но това не става, защото държавният глава със свое решение освобождава мястото на Учителя от регулационния план и го остава свободно. А този държавен глава е Тодор Живков. Всички лица, заемащи правителствени постове в държавата от 1944 до 1972 г. са разрешили мястото на Учителя да бъде свободно от регулация. А това са три лица: Антон Югов, Вълко Червенков и Тодор Живков. За тази своя постъпка те доживяха до дълбока старост, а техните противници и опоненти за властта в България ги оставиха свободно да си доизживеят земните дни.
Те и тримата имаха заслуги пред Някого и затова бяха надарени с жизненкредит.
8. За мястото на Учителя започват да се грижат Неговите последователи, което те вършат непрекъснато от 1945 г. Отдел „Архитектура" към СГНС разработва план как да се оформи мястото на Учителя. Съгласно този план, то трябва да се оформи, да се огради и да се постави човек, който да се грижи за него. Запланувано е да се отпусне щатна бройка и да се назначи човек със заплата, който да се води към „Градини, паркове и украса" към СГНС и да получава от там разсад за цветята. Но се явяват лица, които се противопоставят на този план на отдел „Архитектура". Започват протести, след което то било освободено от всякакво архитектурно оформление. Минават години и мястото на Учителя е разградено и то служи вече за градинка и за сладки приказки на граждани от квартала. Тогава други последователи на Учителя решават за заградят мястото на Учителя с ограда, да се сложи врата и да се заключва. Явяват се такива, които протестират на заключването, с довода, че не могат по всяко време да посещават мястото на Учителя. Според мен тази форма с ограденото място и с заключената врата е най-удобна и правилна, защото се отключва през деня, а се заключва през нощта. Благодарение на самоотвержения труд на Атанас Янчев и особено на Йордан Василев Ценков оградата бе направена и днес мястото се подържа образцово.
