Статия 3.

Благословен Зорница, Г. XLVI, бр. 39, 29.IX.1926, с. 1.

пастор Тр. Димитров

Човечеството, в частност Европа и България, в своя исторически път на развитие се намира на опасен завой, където само през последните няколко години изживя тежки братоубийствени войни, непосилни икономически и стопански кризи и страшно нравствено разтление.

То, с цената на безброй материални загуби, с море от невинна човешка кръв и с проваляне на човешкото и божественото у човека, записа в аналите на своята история велики и мъдри истини, които идат да потвърдят отдавна прокламираните начала и лозунги на Библията:

- Че само правдата възвишава народ, а грехът е безчестие на хората.

- Че блажен е оня народ, комуто Господ е Бог.

- Че благословен може да бъде само оная личност, онова общество и онзи народ, който иде в света и отива в живота с идеали в името Господне.

- Че всички мероприятия и инициативи, колкото благородни и високо културни да са, ако не се подтикват и поддържат с ентусиазма и вярата, които идат от Бога, са напразни и осъдени на безвъзвратен крах.

Кой е благословен?

Благословен е оня, който мечтае в името Господне.

Обикновено хората осъждат мечтателните натури. И с право. Има мечти, които покваряват и мечтание, което убива като с пушка. Но въпреки тая отрицателна страна, трябва да се каже, че без мечтание и съзерцаване в близкото и по-далечно бъдеще, никоя работа не успява както трябва. У нас има голяма нужда от един нов вид мечтание. Всички, стари и млади, учени и прости, богати и бедни, на частна и обществена длъжност, с духовен или светски чин, от колибата до царския палат, се нуждаят от това велико изкуство на живота - да мечтаят в името Господне.

Но що ще рече, човек да мечтае в името Господне? Нищо друго, освен да се отдава на себеизпитване, на прозряване бъдащето.

На планиране и очертаване контурите на една по-смислена и по-разумна обществена дейност за благото на другите. То ще рече още, да гледаме оптимистично напред, с надежди за по-големи и по-реални успехи и благословения в нашата катадневност. Да имаме видение за онова, което ни очаква да сторим. Да се изпълним с мечтите и видението на Исусовия дух. С надеждите, които го окриляха, когато каза:

- Подигнете очите си и вижте, че нивята са бели за жетва.

Това беше славно унисане и проникване в бъдащето. То беше образец на едно чисто, идеално творческо мечтание. Динамо, за една светла и благословена съзидателна работа.

Тая мечтателност, тоя Исусов дух, трябва да обсеби и нашите сърца. Без тоя оптимизъм и вяра, ние ставаме благоприятна почва за развъждане и откърмване на най-пъклени идеи и разрушителни тенденции.

Благословен е още оня, който се моли в името Господне.

Има много различни сили в природата, които остават неизползвани поради невежество, нехайност и леност. Не искаме да си създадем труд. Чакаме, ако могат сами да ни облагодетелствуват. Но това не става.

Законът е: Бог дава, но в кошара не вкарва.

Той иска да се стори нещо. Труд да се положи. Тъй е и с молитвата. Тя е велика сила. Но за жалост, малцина я използват. И за туй нашето време е тъй бедно откъм характер и тъй мизерствува и страда в духовно отношение.

Ако искаме да сме успешни и насърдчени в живота си и в дейността си като християни, трябва да се молим. Молитвата е повече от работа. Този, който се моли искрено и сърдечно, той върши хиляди пъти по-добра и по-издръжпива строителност. Времето, което губи в молитвата, му доставя истински печалби. Това е още по-вярно за нас, които работим за един морален и духовен преустрой.

Сам Христос ни насърдчава в тая насока, когато казва:

- Жетвата е голяма, а работниците са малко, затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници.

Дълг свещен е да се молим за работници. За искрени и живи, изпълнени със святия Дух пастири и благовестители.

Когато замолили италианския поет Виктор Алфиери да очертае своята самоличност, той казал:

- Аз съм човек, който винаги е искал, искал, искал, с всичките си сили.

А великия француски проповедник Александър де Вине, често обичал да казва:

- Светът е пълен с добри намерения. Но всичките взети вкупом, не струват колкото струва една воля, една сърдечна молитва.

О, ако искахме, ако се молехме, какви велики благословения щяха да залеят нашите църкви и нашата страна.

Благословен е още оня, който живее в името Господне.

Живеем във век на сензации. В една епоха, когато хората искат да видят онова, което им се разправя. В една смисъл нашите съвременници са станали много взискателни и практични. Те не се задоволяват вече с голи формули, теореми, дефиниции и празна идеология. Те се интересуват от друго. Те искат да видят живота ни. Делата и постъпките ни - това е, което ги трогва и привлича, и все те са, които ги отблъскват и правят равнодушни към християнство, църква и задгробен живот

Някога Рим крещеше:

-Хляб и зрелища!

А някои гърци, казаха преди 19 века на Филипа:

- Господине, искаме да видим Исуса!

Почти същия вик ние чуваме да се задава от четирите краища на нашето мило и скъпо отечество:

- Господа, евангелисти и православни, пастири и проповедници, попове и владици, искаме да видим Исуса във вашите обноски, постъпки и дела, във вашия частен, интимен и обществен живот.

Тая сензация искат да видят хората в това болно време, което изживяваме със сетни сили.

И нека прибавим да кажем, че такава сензация ще бъде истинска сензация и голямо благословение за народа ни, защото днес християни с християнски дух, характер и живот са вече рядко явление.

Прочее, да се отзовем на тоя сърцераздирателен повик. Да дадем на България, на своята родна земя, повече любов, мир, съчувствие, братство, правда, истина, честност, светлина, жар, себеотрицание, чистота, идеализъм, повече християнски дела на творчество за спасение на загниващи в греха и порока сърца. Да дадем на своите сънародници Исуса Христа и неговото славно и живо евангелие.

И най-сетне, благословен е оня, който работи в името Господне.

Някога великият педагог Песталоци извикал:

- Всичко за другите, нищо за себе си.

Това, обаче, не беше нищо ново, защото ап. Павел отдавна беше казал:

- Не гледайте само за себе си, но всеки за другите.

Онова, което направи Павел велико благословение за света, се изразява най-сполучливо в тия две думи:

- За другите!

В това отношение, християнството не е само привилегия, но то е и длъжност. То наистина ни дава повече, отколкото коя да е религия. Но най- великото, което ни дава, след спасението и оправданието чрез вяра е, съзнанието за своя дълг и силата за изпълнението му. В него дълг и привилегия се взаимно преплитат Облечени с разбирането, че най-великата привилегия е нашия дълг, ние се издигаме на високо положение. Ставаме Божии свидетели и изявители. Негови посланици и съработници. Там всеки труд се възнаграждава и най-малката жертва сторена в името Христово, не губи своето възмездие. Само трябва ни повече вяра, ревност и ентусиазъм, повече преданост и по-големи видения, за да се хвърлим в епохална борба за спечелване света и България за нашия Господ.

Да, благословен, хиляди пъти благословен е оня, който мечтае, който се моли, който живее и който работи в името Господне. Който ден и нощ се труди, щото Божията правда да възкръсне и намери място в сърцата на всички, които още не познават Христа и силата на неговото възкресение.

П-р Тр. Димитров.