Част 2. Коментар

Гостуването на Стоян Ватралски на 26 август 1926 г. на събора на Изгрева

1. Стоян Ватралски е свидетел на онези похвати на църквата и свещениците, с които хвърлят кал и злоба срещу Учителят Дънов. Това дава израз най-вече на събора във Велико Търново през 1922 г. За него виж във "Изгревът", т. XVII, с. 896-901, за да разберете мнението на Учителя за духовенството и църквата.

А как са се развивали и протичали борбите на свещениците срещу Учителя на събора в Търново, то вижте в "Изгревът", т. V, с. 365-367.

2. Последователите на Учителя Дънов разнасят новината, че той е превъплотен Христос. По този въпрос той говори на много места. И онзи, който проучи "Сила и Живот" от I до V серия ще узнае Истината.

А кой е Петър Дънов? Аз съм този, който указа кой е той. Това е Всемировият Учител на Вселената, Който слиза на земята за първи път. За да слезе на земята, трябва да се облече в плътска дреха - от плът и кръв. И трябва някой да го роди. Намира си родители, и то не случайни, те го зачеват и той се ражда бебе, после е дете, юноша, момък и възраства.

Когато става на 33 години над него слиза Божественият Дух на 7 март 1897 г., през 1912 г. на 15 август в него влиза Христовия Дух (На 15 август 1912 г., дена на Св. Богородица е Съборът на Веригата. На този ден Петър Дънов няколко пъти повтаря, че Христа е пред тях. На книжката "Заветът на цветните лъчи", отпред, е отбелязан надписа: В.Щ.С. П.РН.Г.И.Х.С.Б [Винаги Ще Съм Предан Раб на Господа Исуса Христа Син Божий], 15 АТ. 1912 [15 август Търново 1912 г.]. Затова тук съществуват тези 2 доказателства), а на 16 юли 1922 г. слиза Господния Дух. Това е Светата Троица на Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух. Той е Все и вся. Той е Живия Бог слезнал на земята в плът и кръв. Ако преди 2000 години бе дошел на земята Божият Син в лицето на Исус, сега е дошел Бащата- Отец, в лицето на Петър Дънов. Амин.

3. А дали българите го възприемат като Учител, като Миров Учител, като Всемиров Учител то зависи от това, дали имат сетива, органи и центрове в своя главен мозък, за да го възприемат. А времената тогава, през 1926 г. и времената сега, през 2007 г,"доказват, че българите не приемат Петър Дънов за Учител. Дори последователите му не го приемат за такъв. Ако го приемаха трябва да вършат онова, което е казал в Словото си и да го изпълняват. А досега те вършат обратното на това, което той е говорил чрез Словото си. Такива примери има в "Изгревът". Много.

4. На 26 август 1926 г. към 17 ч. Стоян Ватралски посещава Изгрева, който е обграден с бодлива тел. Учителят Дънов е предупредил да не го ограждат с бодлива тел, но никой не слуша и всеки си прави каквото иска. Аз с тази бодлива тел, около бараките, ги заварих и тя съществуваше до 1972 г., когато комунистическата власт окончателно разруши селището на Изгрева. Виж "Изгревътт. I, с. 424-426; т. IV, с. 323-325; т. XXIII, с. 525-526 с N 31, 32, 33.

5. Двама книжари са продавали своите книги, и то забележете, че това е окултна литература на Черната ложа. Още на събора през 1922 г. в Търново, Учителят заявява, че всичко това, което досега е издавано по окултизма, е дело на Черната ложа. Дори по-късно, пред самия салон на Изгрева са поставяли масички и там са продавали книгите на Черната ложа. Виж "Изгревът", т. I, с. 457-458. Виж "Беседи и упътвания на събора 1922 гЛ Търново, с. 265.

6. Отначало събора за 1926 г. се разрешава, после се забранява и след намесата на Учителя Дънов чрез Методи Константинов, възбраната се отменя. Това е описано и сме го цитирали на страниците на "Изгревът". Но властта оставя двама стражари на коне за наблюдатели на реда. Те са на коне, със сабля, окачена на стремената на коня и с преметната пушка през гърдите. Така се охранява Изгрева от вън чрез стражата на Кесаря. Значи се преминава през няколко етапа: от разрешение на събора, след това възбрана, после отменяне на възбраната и накрая наблюдение на събора чрез стража, и то извън оградата.

7. Обикновено на съборите се поставя охрана и през деня, и през нощта. Охраната през нощта е била придружена от големи бели тояги, които са ги носели със себе си. На входната врата е имало охрана и са пускали само онези, които са познати на охраната. А този млад човек е бил Николай Дойнов. Това нещо го има в "Изгревът", т. XV в неговите спомени.

8. Обикновено на първите събори са се обличали сестрите в бели рокли, с бели кърпи на главите. А когато е било хладно вечер, са си премятали през вратовете бели големи шалове, които специално са си ги плели за този случай. Братята са били в бели панталони, бели ризи и бели сака. С времето си това не се спазва.

9. Много от младежите евангелисти се приобщават към Учителя Дънов. За тях сме цитирали в "Изгревът". А какво свършиха накрая, ще говорим по-късно.

10. Тази американка се е казвала Хаскел. За нейната съдба виж в "Изгревът", т. V, с. 718-721 и по-точно на с. 719.

11. Обикновено поканите за Съборите са изпращани до съответния град. Те идват групово на събора, отсядат на едно и също място, хранят се на едни и същи маси. Така на Изгрева е имало няколко бараки, построени от някои градове и са служили за преспиване на онези, които са на Изгрева при срещи с Учителя или на съборите. Имало е Пловдивска барака, барака на Айтос, на Стара Загора и т.н Но в случая са сядали на трапеза на голямата поляна през 1926 г.

12. Най-интересното е, че повикването на молитва става с военна тръба. Тръбач е бил Цеко Етугов. Той е бил тръбач на полка. За обяд, за вечерна молитва също се е свирило с тръба. Но за всеки случай е имало специална мелодия за изпълнения и като са я чували, вече са знаели за какво са викани чрез гласа на тръбата.

13. По някаква случайност, притежаваме няколко снимки на палатковия лагер при съборите на Изгрева през първите години. Виж "Изгревът", т. XI, снимките след с. 592 от 1 до 7,

14. През 1926 г. "Изгревът" не е устроен. Построени са само една стаичка за преспиване на Учителя, която по-късно, при строежа на салона през 1927 г. бива прилепена до него и така тя става приемна за Учителя. А наоколо е имало само неколцина палатки. На събора е имало много казани, но всички са сядали на голата поляна на тревата. Някъде, където е имало, са постилали черги за сядане. На голата земя са се хранили.

По онези години никой не е могъл да си обясни, защо около Петър Дънов има много последователи. А защо? Самият Стоян Ватралски признава, че това става, благодарение на неговото Слово, което има власт и сила свръхчовешка и свръхземна. А тази сила идва чрез него, но се управлява чрез Духът Божий, чрез Духът Христов, чрез Духът Господен. Това е причината, която не се знае и досега, и не се приема също и до днес, та чак и до утре. Не я приемат нито последователите на Учителя, не я приемат противниците му, а българите изобщо отхвърлят Учението на Учителя Дънов. И затова ще си научат урока по метода на Бялото Братство, чрез страданието, чрез мъчението, за да преминат през дебелите воденични камъни да ги смелят и накрая през най-ситните сита и да се пресеят примесите и да остане чистото брашно. Само тогава може чрез Словото на Учителя да се омеси този хляб за българите - хлябът на живота и възкресението - друг път няма.