III. БЕСЕДАТА «ЗА ДВЕТЕ РИБИ И ПЕТТЕ ХЛЯБА» ДАЛИ Е ИСТИНСКА И ДАЛИ Е ОТ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?
Вергилий Кръстев
1. През месец април 2006 г. излезе от печат «Изгревът», том XXII, като на стр. 723-739 бе публикувана беседата на Учителя Дънов «За двете риби и петте хляба» от 14 май 1938 г.
2. Към тази беседа бе включена една моя разработка «Агарта и Атлантида», на стр. 740-765 от «Изгревът» том XXII.
3. Помолих Светозар Няголов да разкаже и опише как е открита тази беседа. Виж на стр. 736-739 на «Изгревът» том XXII.
4. Упоменато бе от мен на стр. 741, в точка 10, че тази беседа може да се проумее при условие, че човек е запознат с Епохата на Водолея и с всички препратки в «Изгревът», том XXII, на стр. 742-743.
5. Освен това в материала, който представям, на много места има препратки по страници от различни томове на «Изгревът». Това означава, че за проучаването на този материал е необходимо от една до две години.
6. Човек, който не е чел, не е прочел, не е проучвал и изучавал «Изгревът» от том I до том XXII, е невъзможно да чете онова, което съм изнесъл за Агарта и Атлантида. Неговото съзнание е затворено, а «Изгревът» е заключен за неговата глава. А защо? Трябва човек да премине последователно по пътя на Школата, обозначен в поредицата на «Изгревът». Всеки том има своя концепция, има свой път и представлява един от етапите в пътя на Школата на Учителя.
7. Един том на «Изгревът» може да се прочете за 1 -2 месеца. А след това трябва да се повтори и да се потрети. Всичко 3 пъти. Това е процес на изучаване. Така че за една година може да се проучат три тома от «Изгревът». А за да се стигне до «Изгревът» том XXII, са необходими най-малко седем години.
В момента няма такъв човек в България, който да е прочел всички томове на «Изгревът» по един път, а камо ли по три пъти. А защо? Защото са отклонени и си вървят по пътя на Отклонението. И то с главна буква!
8. На 24 юни 2006 г. се проведе поредният концерт-рецитал на тема: «С Учителя Дънов на Бивака «Ел Шадай» Пред вратата на Бога». Пред входа на Агарта на Витоша. Беше по спомени от «Изгревът». Представена бе фотоизложба «С Учителя Дънов на Бивака.» Бяха пуснати 700 покани, като бяха изпратени 80 броя с писма в провинцията, а останалите бяха раздавани на ръка от Таня Цветинова, за което й благодаря. На обратната страна на поканата, най-накрая бе отбелязано, че препоръчвам за концерта на 24 юни 2006 г. да се проучи от «Изгревът», том XXII «Агарта и Атлантида», стр. 723-765, и да се разгледат снимките за входовете на Агарта на Рила и на Витоша от N° 129 до № 143.
9. На самия концерт един дошъл от провинцията се доближи до мен и ми каза, че тази беседа «Двете риби и петте хляба», която съм публикувал, че не е от Учителя. Беше много уверен. Аз се изненадах, откъде има това знание, за да се определя толкова категорично. Казах му, че това е резюме от беседа. А как са се правили тези резюмета по времето на Школата, той няма откъде да знае, нито пък е виждал такова. А и моят отговор не беше точен, защото това ми дойде в ума ми за отговор. А по-късно ще разберете защо не е точен.
10. След месец получавам писмо от едного, който ми съобщава, че тази беседа не е от Учителя, като едновременно отхвърля моята разработка на стр. 740-765.
11. Изненадах се много, защото за проучване на този материал е необходимо 1-2 години. Това е срок. Друг няма. И то при положение, че са проучвани и изучавали «Изгревът» от том I до том XXII. А защо са избързали да отричат нещо, което не познават? И да искат да го опознаят, няма откъде. Дотам сме стигнали няма откъде. Това означава, че трябва да го изучават от «Изгревът». Но като го отхвърлят, то той е затворен за тяхното съзнание, както за днес, така и за утре. Заключен е с девет катинара за тях.
12. Обадих се на Светозар Няголов по телефона, че ми се атакува «Изгревът», онова, което съм отпечатал и което съм написал. Обясних му, че трябва да напише подробно историята за намирането на тази беседа. А той смяташе, че е дал такова обяснение. Но като прочете какво е отпечатано, той реши да разкаже каквото знае за нея. Неговият разказ ще бъде даден след моите бележки.
13. За тази беседа аз знам от преди много години. Сега е 2006 г. А през 1972 г. бях на летуване с палатка в местността «Салоните» на Седемте рилски езера заедно с Борис Николов и Мария Тодорова. Там, на това място, дойде и си опъна палатката Александър Периклиев, заедно с дъщеря си Марта. През деня аз правех с него излети по върховете. През цялото време той ми говореше, че е събирал материал за историята на родословното дърво на семейството на Учителя Дънов, по време на Възраждането. Аз го слушах внимателно. И не само внимателно, но успях да влезна чрез неговия разказ в онази епоха, за която той бе правил проучвания и за която ми разказваше. А защо точно на мен го разказваше? Ето това е най-важното. Защо лично на мен?
14. Тогава той ми казваше: «Аз сега представлявам като жито посято, изникнало, изкласило с класове, но в класовете няма зърна. Това се нарича «безхлебна пшеница и безхлебно жито». Това беше вярно. И тогава го накарах да ми разказва последователно всичко онова, което беше в главата му. И така десет дни се разхождахме часове по билото на планината. Аз слушах и му казвах как да го свърже всичко онова, което ми разказваше. Така аз му свързах материала. И аз му дадох концепцията. И като се върна от Рила, той си подреди материала така, както бе моята концепция, написа го на пишуща машина в 4-5 екземпляра и го раздаде на онези, които бяха съвременници на Школата на Учителя. Те го прочетоха и бяха зашеметени от неговия стил, начин на изразяване и от концепцията, по която бе подготвен и представен. Не само бяха зашеметени, но и пометени като ненужен боклук. Стояха като втрещени и мълчаха. Това съм го видял лично с очите си. Разпитвах ги какво име впечатлението от труда на Александър Периклиев. Но те мълчаха и мълчаха.
15. И както винаги се случва, на мен не ми се даде отначало да прочета онова, което бе написал. Представяте ли си? Аз отивам при него и му казвам, как е възможно да не ми дава един екземпляр да го прочета, когато всичко това първо е преминало през моето съзнание. Той ме гледа изненадан. Казвам му: «Помниш ли онези десет дни на Рила, как с часове се разхождахме с теб и ти ми разказваше за твоя материал и аз го подреждах в главата си и ти казвах как да го направиш?» Накрая каза: «Помня.» И ми даде един екземпляр. И аз бях последният, който го прочете. Представяте ли си? Написах му рецензия и му я дадох. После ми каза, че когато я прочела дъщеря му Марта, казала, че много съм го хвалил. Беше си го заслужил.
А Никола Нанков протестираше пред мен, че Александър Периклиев му е откраднал материала. Виж «Изгревът», том IV, стр. 588.
16. А дали това, което разказвам, е вярно че аз съм му дал концепцията? Вярно е. А доказателствата? Онзи, който чрез мен му даде концепцията, е същият Онзи, който ми даде концепцията и ме ръководи десетилетия наред и това е същият Онзи, който подреди и издаде «Изгревът» от том I до том XXIII. Той е същият Онзи. Или както шопите тук, в Софийско, му казват: «ОН» е! Да това е «ОН». Името му е «ОН».
17. Аз исках да ми предаде един екземпляр за архив, но не ми даде. Представяте ли си? Даде ги на други, но не и на мен. А без мен нямаше да го има всичко това. А защо това става ли? Ще ви обясня накрая защо е всичко това.
По това време бяха отпечатани две книги, в които се описваше животът на Александър Георгиев Периклиев с поместени две снимки, че е бил съветски шпионин по време на Втората световна война, и то в Берлин. Едната бе «Червената ескадра», издадена през 1980 г., а другата «Тайната война», издадена през 1984 г. А какво бе написано в «Червената ескадра», чийто рецензент на книгата бе и Александър Георгиев, виж в «Изгревът», том VIII, стр. 722-723. И заради тях възрастните приятели се оттеглиха от него. Избягваха го. Аз не го избягвах, защото вече имах връзка с него, създадена от онези десет дни на Рила.
18. През тези десет дни на Рила при нашите преходи по билата на върховете през 1972 г. Александър Периклиев ми разказваше за тази беседа «За двете риби и петте хляба». Разказа ми, че я взел от Боян Боев и че Боев му е диктувал, а той я записвал на ръка. Непрекъснато ми разказваше за тези риби змиорки от тази беседа. Аз слушах внимателно и нищо не можех да разбера. А защо? Защото я нямаше концепцията и я нямаше връзката между отделните части на неговия разказ. А тази концепция сега се даде при разработката от мен на Агарта и Атландита стр. 723-765, «Изгревът», том XXII. Даде се концепцията и се направи връзка и се съединиха отделни части на тази беседа. А от кого се даде? От Онзи, чието име е «ОН». А за изяснение ще добавя, че шопите тук, в Софийско, казват така за него. «Он си знае работата.» За тях думата «ОН» е от най-висш порядък и закон. «ОН» е върховното Божество на шопите в Софийско. Аз съм роден в София, но родителите ми не са шопи, дошли са от друго място. Та, сега трябваше да зачетат шопите и тяхното «ОН». Защо ли? Защото ОН си знае работата!
19. На онези, които ми правят забележки и ме критикуват, че съм публикувал беседа, която не е от Учителя, ще кажа, че те изобщо не са чели «Изгревът» от том I до том XXII. Ако бяха го чели, щяха да го изучават и да знаят как са нещата. Освен това те нищо не знаят за Боян Боев, който е записал тази беседа. А за него е написано в «Изгревът», том XII, стр. 890-902. И това, което е отбелязано там, трябва да се проучава най-малко една година. И накрая човек трябва да се определи на коя страна ще застане. А това е много важно.
20. В момента няма жив човек в България, който да познава стенограмата на Боян Боев и да може да я разчете. Такъв човек няма. Също няма човек, който да е виждал стенограма на Боян Боев, да я е разчел, за да се запознае как и по какъв начин той стенографира. А за да се разчете стенограмата на Боян Боев, аз накарах Борис Николов и с него през 1972 г. направихме код, с който един стенограф да може да я разчете. Но това съм го направил аз, а не този или онзи. Там е голямата разлика. Без този код сте безсилни да му четете стенограмата.
21. Обикновено Боян Боев е стенографирал частните разговори на Учителя, както и разговорите на приятелите с Учителя, защото само той е бил допускан да стенографира. Някои от тези стенограми той е дешифрирал и е написал на пишуща машина. Те предстоят да се издадат чрез «Изгревът». Подготвени са два тома за Боян Боев.
22 . И ето, сега идваме до най-важното. Боян присъствува на беседа и на лекция на Учителя, държи тетрадката пред себе си. Но той не записва цялата беседа, както това правят другите три стенографки: Паша, Савка и Елена. Записва само това, което му е направило впечатление. Така че онова, което е записал, е нещо много, много малко. Записва избирателно онова, което му хареса. Как така? Така. Така е устроен. Онова, което е записал, после го използува, когато пише писма до някои приятели. Такъв пример има в «Изгревът», том VI, стр. 298-316, където са неговите писма до Цанка Екимова.
23 . Беседата, която стенографира Боян Боев на 14 май 1938 година за Агарта «За двете риби и петте хляба» според мен не е пълна! Не е записано всичко онова, което е казано от Учителя. А защо? Или не е чул всичко, или неговото съзнание е правило подбор и е записвало само онова, което е одобрявал. Как е възможно това? Възможно е, защото това е негов начин за работа. Доказателства? Имаме ги. Ще ги дам по-късно. Стенографираната беседа от Боян Боев на 15 май 1938 г. е непълна. Каквото е залисал записал е. Че не е пълна не е, но не можем да отхвърлим онова, което е стенографирал. И каква е нейната съдба? Обикновено Боян Боев разказва за онова, което е казвал Учителят. Така Александър Периклиев научава, че Учителят е говорил за Агарта. А тази тема е забулена от тайни и мистерии от векове. Помолва Боян Боев да му я дешифрира устно, да му я чете и разчита, а той да записва. Това е първият опит да се запише. Но той я загубва по пътя. Отново отива при Боян и той отново за втори път му я дешифрира устно. Александър я записва на ръка и вече си я занася у дома и я съхранява. Вероятно се съхранява още в неговия личен архив. Проверете при дъщеря му Марта.
Къде отива онзи, първият ръкопис, който написва Александър? Той го загубва. Намира го майката на Станка Желева, която го съхранява. По-късно Светозар Няголов научава за него, ходил при тях няколко пъти, но те не му предали ръкописа. После те го предават на Андрей Грива, те го преписват на пишуща машина и като ксерокопие го раздават на своите познати. Така един екземпляр попада в Светозар, който го издава в отделна брошура. И така тази брошура ми се предаде, за да я включа в «Изгревът», том XXII. Аз изобщо не бях запознат с това, което сега описвам. А ако бях запознат, изобщо нямаше да се захващам с тази беседа. Но ме накараха насила да я публикувам и да я разработя. Нали сме свободни хора, как така насила? Няма такова нещо. Насила ме накараха! А кой ме накара? Накара ме «Онзи», който ръководи издаването на «Изгревът» и чието име е «ОН». Разбрахте ли сега кого критикувате и с кого ще си имате работа? Горко ви.
24 . Когато правих опит да чета тази беседа, признавам си, че изобщо не можах да влезна в нея. Три пъти правих безуспешни опити. Но понеже Светозар настоя да я включа, че е много важна, и че има астрологически неща, то реших да я включа. Но ми дадоха задача да я проуча и чак тогава да я публикувам.
От кого бе тази задача? От Онзи, който ръководи «Изгревът». И тогава тази беседа се отвори за моето съзнание и аз написах онова, което е публикувано на стр. 740-765 от «Изгревът», том XXII.
25. А защо не можах да я чета? Защото тя бе разбита на части при стенографирането и след това доразбита при дешифрирането устно и при записването на ръка от Александър. Онази Космическа енергия, която протича в Словото на Учителя, бе изтекла от нея, защото бе разбита беседата и бе разбит Космическият кръг, който я крепеше. И така, онази космическа енергия бе изтекла от нея при това разкъсване на части. Тя изтича и при първото разчитане, и при първото загубване на беседата от първия ръкопис. Тя изтича и при второто дешифриране и записване от Александър. Тя изтича и след публикацията от Андрей Грива, както и от Светозар Няголов. Изтича всичко и не остава нищо освен отделни изречения без връзка и смисъл. И затова изглеждат чужди и се оприличава, че не е Слово на Учителя. Това си личи от пръв поглед. И на мен ми беше чуждо. Но когато ми се отвори съзнанието и се върна онзи Космически ток, отново се освети беседата отвътре и отвън. И тогава видях и разбрах, че е беседа на Учителя. И Онзи, който даде разработката на тази беседа, който ние се разбрахме, че е «ОН» името на Върховното Божество, което ръководи България, той възстанови Космическия кръг на тази беседа. Е, случи се, че се даде чрез мен. И сега тази беседа е отпечатана, има към нея разработка и се възстановяват силите, които протичат в този Космически кръг. Това е моята заслуга тя е много малка. Представям я в Сила и в Мощ. И то в «Изгревът», том XXII. На друго място тя е безполезна и никому ненужна. А защо ли? Само тук тя е Съединена с Космическия ток на Вселената.
26 . Ето аз имам една тетрадка на Боян Боев, от 100 листа, на която е записвал беседи и лекции на следните дати: 11 май 1938 г., 13 май 1938 г., 15 май
1938 г. сутринта в 5 часа, неделя, 15 май 1938 г. неделна беседа от 10 часа сутринта, 18 май 1938 г. Когато ги прегледах, видях, че той е записвал само онова, което му е допаднало и му е харесвало или му е правило дълбоко впечатление. Тези стенограми са обикновено по 30-40 реда от една обикновена тетрадка. А това е нищо много, много малко. Прехвърлих ги на ксерокс-копие на хартия и ги показах на Светозар, да разчете дали в тях има нещо за Агарта от 14 май 1938 г. Нямаше нищо. Беседата за Агарта е извънредна беседа.
27 . Това са обясненията за мен, защо стенограмата на Боян Боев е непълна, изглежда разпокъсана и грапава при четене. И прави впечатление, че не е от Учителя Дънов. Сега, когато я публикувах в «Изгревът», том XXII, тя се възстановява в своя Космически кръг на Агарта. И вече свети със вътрешна светлина.
28 . Боян Боев е дешифрирал някои от своите стенограми на ръка. По обем те са по няколко страници на една обикновена ученическа тетрадка. Аз съм ги подготвил и те ще бъдат публикувани в новия том. И тогава ще се убедите колко малко той е стенографирал на беседа или лекция. Така е устроен.
29 . Защо тогава описвам всичко това? Защото това е могъл, толкова е могъл да стенографира за Агарта. Дали някой от другите стенографи е присъствувал? Не са. Ако бяха там, щеше да я има тази беседа напълно записана. А защо не са присъствували? Не се знае. Не доказва ли това, че тази беседа не е от Учителя? Напротив моята разработка доказва, че това е беседа на Учителя. Има и друго едно голямо доказателство. И то е следното.
30. Александър Периклиев лично ми е разказвал, че я е взел от Боян Боев. Освен това много пъти е разказвал за тези риби змиорки. И в своя труд и първоначален материал от 1972 г., той имаше своя разработка за тези риби змиорки и се споменаваше за тази беседа, взета от Боян Боев. А сега, в изданието от 2005 г., «Родословието на Учителя Дънов», е премахната от дъщеря му Марта. А това не трябваше да прави. Така че търсете ръкописа за тази беседа при нея. Ще се убедите!
31. Ако пък бяха предали този негов труд от 1972 г., аз щях да го поместя в «Изгревът», том I, преди «Космогонията». И там му бе мястото. И щеше да има в него сила. А сега неговият труд в издадена книжка през 2005 г. има съвсем друг път. Ще си го проверят какъв е този път.
32. И накрая искам да се обърна към онези, които ме критикуват, със следните мои думи:
а) Прочетете в «Изгревът», том XII, стр. 896-902. Вижте кой открадна материала на Боян Боев от мен, който го съхранявах 30 години. Проверете в «Изгревът», том XVI, стр. 881-884 кой е онзи, който извърши кражбата и предателството към мен, за да я предаде чрез лъжа, за да се издаде от издателство «Бяло Братство». Напишете му писмо, след като видите на стр. 898 оригиналните страници и прочетете също на стр. 897 в «Изгревът», том XII.
б) Аз съм съхранил Словото на Учителя 30 години по време на комунистическата диктатура, когато всеки месец се правеха обиски в София и се откриваха книгите на Учителя и се унищожаваха. Аз го издадох. Виж «Изгревът», том XVI, стр. 894-901. А през какви етапи съм преминал, виж на стр. 818-893 на том XVI.
в) От 1990 г. до 2006 г. издателство «Бяло Братство» издава редактирано и променено Слово на Учителя. Защо не им напишете писмо и да протестирате?
33. Ако искате да се запознаете с проблема на оригиналното Слово на Учителя и неговото променяне, то прочетете «Изгревът», том IX, както следва:
а) Къде са промените в Словото на Учителя? стр. 151-152, стр. 208-210, стр. 211, стр. 212, стр. 217-219, стр. 277-279;
б) А как се стенографираше, как се дешифрираше, вижте на стр. 678-679, 683-684, 695-697, 708, 783-789, 798-801;
в) Доказателствата за промяна на Словото на Учителя: стр. 801-824
34. Проучете това мое изложение и се определете кому да служите. На Духа на Истината или на Духа на Заблуждението. Среден път няма. И трети път няма.
