VIII. КАЛЕНДАРЪТ НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ ИСТИНИ И ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ
Пет години след публикуването на книгата на Борис Рогев от издателството на БАН, във в. «Орбита» излиза статия от Димитър Павлов под заглавие «Календарът на старите българи истини и предположения». Тук се публикува онзи откъс от нея, в който авторът пише за научния труд на Борис Рогев.
С проблемите, които поставя Именникът или Българският календар, което е все едно, са се занимавали в продължение на повече от сто години редица наши и европейски учени, всеки в своето време. От тях ще подчертаем имената на проф. Васил Златарски, Дж. Бъри професор от Кембридж и Й. Миккола финландски учен. Последният публикуван труд у нас по този въпрос е малката книга на Борис Рогев «Астрономически основи на първобългарското летоброене», издателство на БАН, 1974 г.
«Мнозина от учените пише Борис Рогев отбелязаха важни приноси за историческото отъждествяване на първобългарските князе за езиковия произход и принадлежност на неславянските имена. Засягайки едновременно с това хронологията, задачата за възстановяване на първобългарското летоброене, предложените решения на много от тях, включително и решенията на Дж. Бъри, Й. Миккола, В. Златарски, Г. Фехер и др., останаха без успех. От големите хронологични противоречия, на които същите учени се натъкнаха, става ясно, първобългарското летоброене не принадлежи на нито една от познатите досега календарни системи. Усилията то да бъде разгледано като успоредица на китайското летоброене и като произтичащо от старотюркското летоброене не доведоха до положителни резултати. Като подложим на астрономически анализ данните от посочените първобългарски исторически писмени извори и няколко начални хипотези, ще се помъчим да установим астрономическите основи на първобългарското летоброене, което, както ще видим, пo форма и по строеж предхожда всички досега познати летоброения.»
Последното твърдение на Борис Рогев със своята категорична внезапност може за смути или да предизвика иронична усмивка. Но достатъчно е да се запознаем с математическата стойност на неговите изчисления, за да се уверим, че поне досега това е най-сериозният труд, свързан с Календара на старите българи. Трудът на Борис Рогев може да бъде оборен само със средства, подобни на неговите, защото той не твърди, а доказва и това се вижда най-добре от неговата книга...
Професор Васил Златарски се е занимавал няколко години с Именника и в известен смисъл е успял да наложи схващането, че българският календар е лунен. По този въпрос Борис Рогев пише: «И двамата изследователи на първобългарското летоброене финландският и българският (Миккола и Златарски б. м.), изменят и коригират Именника, мотивирайки се с «хронологични съображения» и се оправдават с «грешки на преписвачите». Най-характерното хронологично противоречие, което не можаха да преодолеят тези учени, се отнася до следната извадка от текста на Именника:
«Кормисош (управлява) 17 години. Родът му (беше) Вокил, а неговата година (на заемане на властта) шегор твирим. Този княз измени рода Дулов, сиреч Вихтун; Винех (управлява) 7 години, а родът му (беше) Оукил, а неговата година (на заемане на властта) шегор алем...»
«От приведеното очевидно следва продължава Борис Рогев, че 17 първобългарски години тук водят от първобългарската година шегор в първобългарската година шегор и същото това определя един календарен първобългарски период. Подобно възвръщане към едноименни години е възможно за китайския календар за периода за 12 китайски години най-малко. Разликата от 5 години между календарните числа 17 и 12 в случая показва, че първобългарското летоброене не е китайско. То не е и старотюркско, защото тюркското е само успоредица на китайското. Обратното е възможно. Първобългарското летоброене предхожда всички известни досега летоброения от древността. Отхвърлянето на едно от тези две предположения води до несъвместими поправки и прекроявания на Именника, към каквито мнозина учени прибягнаха.»
В порядъка на тези разсъждения Борис Рогев стига до извода, че старите българи са ползували за своя календар двоен зодиак слънчев и лунен, които са били в комбинация. Слънчевият зодиак е имал 12 деления, а лунният -10 . Делението на лунния зодиак на 10 части заедно със слънчевия на 12 части придава определен астрономически смисъл на първобългарското летоброене на двойка светила (Слънцето и Луната) съответствува двойка зодиаци (слънчев и лунен), а на тях двойка имена (слънчево и лунно), съответно на всяка отделна първобългарска година, както е записана в Именника: дилом твирем, докс твирем, шегор вечем, сомор алтем, дилом тутем и т.н.
Така например първобългарската година дилом твирем с първото име дилом, означава, означава, че Слънцето се е намирало в зодиакалното съзвездие Дилом (Дева), а с второто че Луната е заемала зодиакалното деление Твирем (девето).
В заключение трябва да кажем, че както често се случва в науката, вероятно и книгата на Борис Рогев ще има своите опоненти, но поне засега не е лесно да бъдат оборени неговите изчисления, защото тяхната правдивост от гледище на небесната механика е очевидна. Без да прибягва до никакви корекции на Именника, само с едно допускане за делението на българския зодиак слънчев и лунен, на 12 и 10 части съответно, авторът успява да докаже хармонията на Календара на старите българи с времето, т. е. с годините, за които се отнася.»
