IV. УВОД НА МОНОГРАФИЯТА НА БОРИС РОГЕВ
Сега в «Изгревът» се публикува и авторският «Увод» на Борис Рогев, заемащ първите страници на книгата му. В малкото време от 1974 г., когато тя излиза, до 1976 г., когато Рогев напуска този свят, той продължава да работи върху труда си. Ясно свидетелство за това са и многобройните ръкописни бележки с молив, които Рогев нанася в полетата на личния си екземпляр от книгата, веднага подготвяйки я за второ допълнено издание. Нейният общ обем е 92 печатни страници.
Увод
Борис Рогев. Астрономически основи на първобългарското летоброене.
София 1974, Издателство на Българската академия на науките, стр. 5-10.
Настоящата монография е разширение и допълнение на едноименната статия Fondements Astronomiques de I'ere protobulgare, която се обнародва в сп. Etudes balcaniques (1969, кн. 3) на Института за балканистика при Българската академия на науките. Както в статията, така и тук целта е да се покаже, че първобългарското летоброене (леточисление) произлиза от древността и първобългарските исторически, писмени извори Именникът на първобългарските князе, Приписката към словата на Атанаси Александрийски и Откъслечния (фрагментния) надпис заедно с техните хронологични данни и календарни елементи принадлежат към същото летоброене.
Като наука за небесните тела и за техните движения, астрономията предхожда всички други науки. Първоначално тя е астрология предсказване на небесни и други явления, обосновано на наблюдения и на определения на последователните по време положения на седемте планети на древността Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн относно оная видима и сравнително неподвижна зона от звезди, която образува звездовото съдържание на лунния зодиак и на слънчевия зодиак и последици на които наблюдения са летоброенията (ерите) и календарите.
Съвременната астрономия различава три вида календари слънчеви, лунни и лунно-слънчеви, съобразно това, дали се основават на видимото годишно движение на Слънцето, на видимото месечно движение на Луната около Земята или на комбинацията на същите две движения [3]*. Календарите определят годините, които заедно с тяхното поделяне на месеци, седмици и денонощия правят възможно приблизителното определение на положенията на Луната и Слънцето относно зодиака, както и на относителните положения на Луната спрямо Слънцето.
----------------
* [3] Бонев, Н. Сферична астрономия. С., 1940. (Литература на стр. 89 от книгата на Борис Рогев.) (бел. М. И.)
----------------
Увеличението на задачите на астрономията и на астрологията постепенно налагат нуждата от по-точни определения както на положенията на Слънцето и Луната, така и на останалите планети, а едновременно с тях и на положенията на главните звезди от зодиака. Днес това се постига посредством нарочно изготвени таблици (ефемериди), които съдържат небесните дължини и небесните широчини или тъй наречените координатни положения на упоменатите небесни тела през равни интервали от време. Подобия на такива таблици (ефемериди, вж. табл. 7 и 8)* са давали възможност на древни наблюдатели да определят небесните дължини на посочените вече небесни тела като линейни (на първа степен) функции на времето.
Не е излишно да споменем, че тъй нареченият хороскоп (Hora-час; scopein-гледам) е геоцентрична карта, и по-точно схема на положенията на зодиакалните съзвездия (в далечното минало), респективно на зодиакалните знаци (днес) и на планетите заедно със Слънцето и Луната относно зодиака, изчислени по такива таблици (ефемериди) за избрани моменти (епохи). По подобни схеми астрономите (астролозите или математиците) са правили своите «астрологични прогнози» на събитията, които предстояли пред отделните индивиди, князе (канове), царе и народи.
Според тогавашните вярвания отделни периоди от една или няколко години са имали свой отделен управител (регент). Като такъв обикновено е бивала една от петте планети Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, която в определено «астрологично съчетание» е участвувала не само на небето, но и посредством своя представител княз (кан) долу на Земята, ръководейки съдбините на избрания от нея народ. Към това се свежда и вярната персонификация (олицетворение) на първобългарски владетели с цели периоди на първобългарската история. Ето защо в периода от 300 първобългарски години, отделени по Именника за княз Авитохол, и в периода от 150 първобългарски години, дадени от същия исторически извор за княз Ирник, с голяма точност отчитаме 256 и 128 синодични периода** на планетата Сатурн. В същия смисъл следва да се разглежда и промеждутъкът от 515 първобългарски години, кратен на пет (числото на петте планети), през които «тези пет князе (отнася се до князете Авитохол, Ирник, Гостун, Курт и Безмер от Именника) управляваха княжеството оттатък Дунава с остригани глави».
Последователните стъпки, които правим за установяването на астрономичните основи на първобългарско летоброене, могат да бъдат резюмирани с:
I. Първобългарски години и първобългарско летоброене. Основни данни, сидерични и синодични периоди на планетите, лунния перигей и лунния възел. Китайски и Юпитеров календар. Първобългарски двоен лунен и слънчев зодиак.
-------------------------------------------------------------
* Таблица N° 7 е на стр. 71, а таблица N° 8 на стр. 80-81 в монографията на Борис Рогев. (бел. М. И.)
** Един синодичен период е времето, което е необходимо на една от планетите Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, включително и на Луната, от видимо съединение със Слънцето да се върне пак на видимо съединение със Слънцето. Аналогично един звезден период е времето, необходимо на същите небесни тела, включително и Слънцето, да се върнат съответно на една и съща звезда, (бел. а.)
-------------------------------------------------------------
Определение на средните първобългарски години Сатурнова и Юпитерова. Изразяване на първобългарските години в средни денонощия, слънчеви години, сидерични и синодични месеци. Геоцентрични сидерични дължини на Слънцето, Луната, лунния перигей и лунния възел. Разлики между геоцентричната сидерична дължина на Луната, на лунния перигей и на лунния възел, от една страна, и геоцентричната сидерична дължина на Слънцето, от друга. Хелиоцентрични сидерични дължини на планетите и разлики между хелиоцентричните сидерични дължини на същите планети, от една страна, и на хелиоцентричната сидерична дължина на Земята, от друга. Лунно-Юпитерови аналогии на дължините. Геоцентрични движения на планетите. Изменения на геоцентричните дължини на планетите. Връзки между периоди.
II. Първобългарски ефемериди и първобългарски календар. Първоначална астрономия. Дробни части на първобългарските години и месечна разлика. Първобългарско летоброене, последователности от първобългарски години по първи (слънчеви) имена и последователности от първобългарски години по втори (лунни) имена. Първобългарски календар. Първобългарски исторически години. Промеждутък на Омуртаг и начало на Омуртаг. Заключителни думи.
Според питагорейците (V в. пр. н. е.) съществуват четири степени на мъдрост, четири матеми (μaθημa математика). Това са аритметиката, музиката, геометрията и астрономията. На египтяните принадлежат произходът и развитието на геометрията, на финикийците аритметиката и на сумерите, халдейците и вавилоните - астрономията. Тези четири древни мъдрости са проникнати от една основна питагорейска идея: «Числото управлява света» (Mundum requnt numeri).
Навремето великият гръцки мислител Платон призна, че възприетите от «варварите» знания са били доведени до по-високо съвършенство от елините (стр. 116) [11]*. Затова ще си присвоим правото тук да посочим по-правилния произход поне на някои «културни заимки» на гърците от първите народи на Изтока.
Идеята, че числото управлява света, не принадлежи на гърците и на Питагор. Тя е донесена в Европа от този велик елински учител след завръщането му от Египет, Вавилон и Индия. За питагорейците числата не са само четни и нечетни, но и мъжки, и женски, както е било и е у китайците, респективно у първобългарите.
Учениците на Питагор наричали числото 2n р, където n и p са цели числа, съвършено число, когато
ρ = 1 + 2 + 22 + ... + 2n (1)
е просто, т. е. число, което се дели без остатък само на единица и на себе си (стр. 138) [11 ]. Никомах последовател на Питагор, ни посочва като съвършени числа 6, 28, 496, 8128. В тях като множители откриваме календарни числа, които принадлежат и на първобългарското летоброене. Така 8128 = 32 . 254 очевидно съдържа числото 254, което фигурира във формулите (37), (67), (74), (222), (228), (229), (243), (244). Те определят лунния цикъл и формулите, които изразяват дробните части на първобългарските години посредством сидеричния m (19) и синодичния Μ (20) месец. Според Питагор числата 220 и 284 (с. 138) [11] са приятелски числа, защото всяко от тях, например първото
220 = 1 + 2 + 4 + 71 + 142, (2)
------------------------------------------------------------------
* [11 ] Вандер Варден, Б. Пробуждаща се наука (Математиката на древния Египет, Вавилон и Гърция). С., 1968. (Литература — на стр. 89 от книгата на Борис Рогев.) (бел. М. И.)
------------------------------------------------------------------
Времената, когато е било създадено това летоброене, са много отдалечени от нас. Сега е трудно да ги извадим из мрака на отминалите хилядолетия, но редица неоспорими белези, оставени в историята от летописците, ни помагат да ги осветлим и свържем сточните явления, които астрономичната наука, подпомогната от съвременния математичен анализ, изучава.
Целта тук между другото е да покаже, че тези наши далечни предци са имали големи познания, за да почувствуват нуждата от календар.
Древните българи не са, както някои историци се опитват да ги представят, полудиви азиатски племена. Те ведно със своята храброст в устрема си към нашите сегашни земи са носели и своята висока култура.
Като имам пред вид това, предлагам на вниманието и на справедливата оценка на хората, които обичат и търсят истината, настоящия астрономичен анализ-Астрономически основи на първобългарското летоброене.
В сегашния том на «Изгревът» се публикува още един авторски текст на Борис Рогев за първи път. Това е текстът, в който той прави своя математико-астрономически прочит *на първобългарската юрта. Него той поставя непосредствено преди «Заключителни думи» в последните страници на ръкописа си, подготвен за второ издание на «Астрономически основи на първобългарското летоброене». Приживе, а и досега, уви!, мечтаното от Рогев допълнено издание на книгата му не е осъществено. С това «Допълнение към...» за първи път се запознах през 80-те години на изтеклото столетие екземпляр от него ми бе предоставен за работа от арх. Слави Дончев заедно с чертеж върху оризова хартия и авторски оригинал. Видно е, Рогев е подготвял разработката си за юртата и с оглед публикуването й самостоятелно вън от книгата, в периодичния печат. Нейните страници тук, за «Изгревът», се предоставят безвъзмездно от неговия син г-н Добромир Рогев.
