VI. НАРУШЕНИЕ НА ОКУЛТНИТЕ ЗАКОНИ, ВЪРХУ КОИТО Е ИЗГРАДЕНА ПАНЕВРИТМИЯТА
1. Първите, които се опитват да променят Паневритмията в музика, текст и движение, са т. нар. «последователи» на Учителя Дънов. Как става това, е вече описано. И те си понасят последствията.
2. Вторият е цар Борис III. За него е описано в «Изгревът», том I, стр. 443-454; том XX, стр. 280-288, 293-297, стр. 671-688, стр. 1036-1038. Той умира на 28 август 1943 г.
3. Любомир Лулчев. За него виж в «Изгревът», том XX, стр. 4-1038 и том XXI, стр. 4-499. Осъден на смърт от Народния съд и разстрелян през месец февруари 1945 г.
4. Борис Йоцов. Неговата съдба е много показателна. Съдействува за Паневритмията, но му е заплатено чрез министерския му пост. Но не остава докрай последователен за провеждането на Паневритмията в българските училища. От една страна е славист, славянофил по професия, но от друга страна е служител на цар Борис III и е закачен за германците. Застъпва националистически позиции. А за доказателство ще ви дадем неговата биографична справка. И накрая ще ви предоставим нещо още по-интересно. А защо? За да се изумите.
Д-Р БОРИС ИВАНОВ ЙОЦОВ
1. Роден на 8 февруари 1894 г. в гр. Враца.
2. Завършва славянска филология през 1913-1916 г. в Софийския университет.
3. Завършва право -1918-1920 г., в Софийския университет.
4. Специализира славянска филология в Прага -1923-1925 г. (докторат по философия във Варшава 1927 г., Виена 1928 г.).
5. Асистент по славянска и българска филология в Софийския университет от 1929 г. е доцент, а от 1935 г. професор в Софийския университет.
6. От 1935 г. до 1936 г. е декан на историко-филологически факултет.
7. Директор на Народния театър от 1936 г. до 1937 г.
8. От 1937 г. до 1942 г. е секретар на министерството на народното просвещение. Публикува научни трудове по българската възрожденска и славянска литература. В научните си трудове застъпва идеалистически и националистически позиции.
9. От 1942 г. до 1944 г. е министър на народното просвещение, а именно: в правителството на Богдан филов от 11 април 1942 г. до 14 септември 1943 г. и в правителството на Добри Божилов от 14 септември 1943 г. до 1 юни 1944 г. Като министър провежда тогавашната политика на цар Борис III монархофашизма, в образованието и културата. Застъпва националистически позиции. Осъден от Народния съд на смърт. Екзекутиран през февруари 1945 г., заедно с другите осъдени на смърт министри, царедворци и прочие.
10. Борис Йоцов е министър на Народното просвещение от 11 април 1942 г. до 14 септември 1943 г. и от 14 септември 1943 г. до 1 юни 1944 г. Всяка учебна година започва с реч на министъра по радиото. Ето, аз съм попаднал на една такава реч от 15 септември 1942 г., както е написано на изрезката на вестника брой 9932.
На обратната страница на тази изрезка е отпечатано: 15.IX.1942 г. «Централната гара на Сталинград е в германски ръце». «Победоносно проникване в Сталинград». «Силни германски ударни отделения проникнали в центъра на Сталинград. Всички очакват да падне Сталинград в германски ръце».
Точно по това време Борис Йоцов произнася своята реч, като вследствие е дал текста, да се публикува, за да я има. Има я и аз я публикувам. Всеки, който я прочете, ще си добие представа за интелектуалния потенциал на този министър, славянофил по професия, а закачен и качен на германски влак. И когато идват на власт комунистите след 9.IX. 1944 г., го вкарват в затвора, съдят го и го осъждат на смърт. Това му е присъдата за нарушение на окултните закони, на които е основана Паневритмията. Ама как така? Прочетете си, научете си наизуст 7-те принципа на Паневритмията.
Правителствена реч на министъра на Народното
просвещение по случай новата учебна година
(15 септември 1942 г.)
«Да напрегнем всички сили с една мисъл, с един дух, с една воля: България над всичко.»
Ние сме в най-напрегнатите часове на нашата история. Величието на един народ се познава във върховни моменти на напрежения и изпитания. Напътствените думи на министъра на Просветата към учители и ученици. Вчерашната реч на министър Йоцов
По случай започването на новата учебна година, министърът на Просветата, г-н проф. д-р Б. Йоцов, вчера в 1 часа на обяд произнесе по радиото следната реч:
«Драги учители и ученици от всички краища на българските земи,Днес вие започвате отново работа работа на духа, работа на образование и възпитание. Целият народ е обърнал сърцето си към вас с радостно вълнение той отправя поглед към първите ваши стъпки пред прага на новата учебна година. И то с пълно основание: в жаждата си за просветление, за възход и величие, той минава през храма на просветлението с вашия труд, с вашите усилия и напрежение. Затова на вас тежат повече задължения, отколкото права. И сега, както и преди, вие ще изпълните с радост своя дълг дълг към себе си, дълг към народа, към отечеството. В това вярват всички, в това вярвате и вие, повече от всички други. И знайте, че работата, която подхващате, е света. С умиление целият народ отправя своите пожелания за напредък и успех, заедно със своя бащински благослов.Нека не се забравя, че ние сме скромни, но чисти работници на Божията нива. Затова, като копнеете за благодатна жътва, гледайте добре да разорете угарите и хубава да бъде вашата посев. Вие не бива да оставяте да загасне божествената искра, която носите в своята гръд. Тая искра ни свързва с великия и вечен разум, който движи и управлява света. Чрез нея ние сме силни, непобедими. Нека да напълним душата си със светлина и да я понесем по свещената българска земя, за да зреят под нейната благотворна ласка семената на прекрасното, възвишеното, божественото. Да се просветляваме и да просветляваме с мисъл за съвършенство, това трябва да бъде и сега една от вашите най-върховни жизнени задачи. Затова да поддържаме тоя пламък в душата на българина, да възвисяваме духа на родната земя, за да я подготвим да бъде по-близо до Бога. Чрез вас целият народ зрее и се възвишава, за да върви в светлина и красота и да твори големи дела и велики личности. Запомнете това добре и не подценявайте своите бдения и грижи.Ние носим в цялото си същество една вечна сила. Нея никой не може да ни я отнеме. Ръката на тая сила сте вие. Само тогава ще оправдаете своето съществувание, когато чрез познанието и мъдростта дадете път в живота на всички висши напътствия и повели. Работата на всеки от вас не е усамотена, откъсната, само за себе си тя е съчетана с работа на всички: нишките, с които тъчете, идат отдалеко и извеждат още по-далече.
Водете ония, които чакат вашата подкрепа, вдъхновявана от чиста мисъл, оставете се да бъдете водени от тия, които са призвани, защото в просветлението и подчинението ще намерите залог, за победа в жизненото поприще. Ето защо трябва да се проникнете по-дълбоко от съзнанието, че общността е вашата съдба: всеки трябва да донесе своето зърно в общата житница оттам ще дойде неговият хляб в живота, чрез него ще се възвиси чрез труда и творчеството на всички, които намират смисъла на своето битие в общия жизнен идеал. Гледайте тогава общността да бъде издигната нравствено, изпълнена с велик дух, за да бъде благосклонна към вас, защото тя е всичко, вие сте нищо без нея.Затова бъдете силни и светли духом. Доброто, което ще творите, не бива да остава без меч. Бъдете храбри и дайте крила на всяка чиста и светла мисъл, дайте сила на всяко светло дело, което може да бъде за радост на други. Мисълта и делото, които изхождат от възвишено сърце, оставят трайни следи на земята. Нека всеки от вас да се стреми да оставя диря след себе си. Защото чрез дирята на всички, целият народ ще запише светла страница в своята история. Възвишете се с мисъл и дело, гледайте да бъдете достойни синове на своята земя: бъдете герои на духа на меча, герои на подвига, на жертвата.
Историческият път на българския народ минава по стъпките на мъчениците и героите. Само нравственият героизъм може да внесе повече дух и устрем в нашето училище, в нашия живот юначеството и доблестта дават красота и величие на живота, не злобата и малодушието. Нашият народ, както всички възвишени народи, се прекланя пред подвига; в него той чувствува своето безсмъртие. Гледайте да не превиете врат под натиска на злочестината вървете смело в живота, когато сте обладани от най-чистите и възвишени пориви на своята душа. Да воюваш, наистина, това е високо призвание, но да изтръгнеш победата, това е тържество на вечната правда и справедливост. Вие трябва да се подготвите за победи. Не спирайте в усилията си, вярвайте в своето призвание.
Особено сега, в нашите дни, пълни с толкова подвизи, с толкова устреми към един нов свят. Да не се мамим: времето е толкова велико и тревожно, че ще бъде престъпление, ако не схванем неговата заповед, ако не я изпълним с цялата мощ на своето същество; с твърда воля и висок дух, над страдания и изпитания, да вървим само към една цел победа докрай, пълна, безгранична. Няма нищо по-велико от това един народ да мине през огъня на мъките, за да достигне върха на величието.Ударил е часът не за униние и колебание, а за твърдост и решителност. Всички ние принадлежим на нацията, нашето върховно благо. Ние можем да отминем, тя ще остане, за да бъде извор на нови сили, нови въжделения, нови устреми и надежди. Във великата борба на народите да издигаме все повече и повече духа на съпротива и борба. Само с тоя дух ще можем да посрещнем достойно всички изненади, да отбием с чест всички удари, от гдето и да дойдат те.Не забравяйте, че-в тия дни на напрежения, тревоги и бури се твори нашата съдба. Ние сме в най-напрегнатите часове на нашата история. Всеки от нас трябва да осъзнае изключителността на момента, да се издигне над страст, страдания и изпитания, да се възвиси духом, и да мисли и действува, както повелява благото на родината, както изискват това заветните цели на нашето историческо минало, както призовават всички страдалци и храбреци на българската свобода и независимост. На работа и борба, упорита, дейна, творческа. Нека напрегнем всички свои сили и все с една мисъл и с един дух, с една воля: България над всичко. Да мислим и работим не само за себе си, а за нашия дом, за нашата стряха за отечеството, което повече от всякога се нуждае от нас. Не забравяйте, че времето е пълно с отговорности и задължения: никой да не мисли, не може да стовари отговорността на други. Всички сме отговорни пред бъдещето. Нека така да се предадем на труд, на съпротива, на борба, че тия, които ще дойдат след нас, да кичат челата ни с венци на признателност и благодарност.
В решителните часове от своята история народите се сплотяват. Всички сили се насочват към едно огнище, към една воля. Отвърнете поглед от тия, които поставят страст и амбиция над народ и държава. Пратете своето презрение на тия, които рушат със слова, деяния и дела единството на нацията, отслабват волята й за живот, не повишават степента на народностните напрежения и усилия. Не забравяйте поуката от нашето минало: когато сме били духом единни, въодушевявани от един идеал и сме действували под повелята на единно водачество, ние винаги сме побеждавали. Нашата история ни заклева: българският народ е духом голям, той трябва да стане по-велик, затова трябва да бъде воден от една и единна боговдъхновена воля. Нека всички се сплотим все повече около нашия върховен вожд, Н. В. Цар Борис III, призваният от Бога, от народа и от историята да ръководи нашите съдбини: да вървим по неговите следи, готови за всеотдайна служба и беззаветна жертва. Величието на един народ се познава във върховни моменти на напрежения и изпитания: българският народ неведнъж е показвал своето величие, бъдете убедени, че и сега ще се изправи пред лицето на света велик и могъщ.Още отрано тоя народ е приел кръщението си от Бога и е станал огнище на истина и светлина. И в целия си път той е вървял в духа на благочестието и просветлението. Чрез свои най-вдъхновени синове той е следвал заветите на правдата и справедливостта. И когато е бивал застрашаван, той е грабвал меча, за да брани земята и свободата си. Затова, когато е падал, той никога не е скланял глава, защото е знаел, че зад него стои Бог. И днес, когато е поставен отново на изпитания, той не е сам. Пълен е със сили, с вяра в своето призвание, той е готов да посрещне всички призиви на живота и историята. Бъдете и вие готови, както са били готови вашите бащи и деди и не забравяйте заветите за правда и свобода. Дивен е Божият промисъл. Ние схващаме неговите величия, чрез нас той ще проговори. Затова под крилото на Провидението и под знамето на България нека знаем само един-единствен път все напред и напред, към величие и слава!
