НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

10. ЗА БОГА ТАКА СЕ РАБОТИ

Милка Периклиева ТОМ 23
Алтернативен линк

10. ЗА БОГА ТАКА СЕ РАБОТИ


Една сутрин, когато музиката на Паневритмията вече се чуваше, подтичвах закъсняла по шосето към Изгрева. Минавайки покрай салона, съзрях Учителя, Който този път не играеше, а стоеше пред Приемната и отдалеч наблюдаваше играещите. Поздравих Го и за момент се спрях. Бях малко смутена, че съм закъсняла.

-  Харесват ли ти упражненията? - запита ме Той.

- Много са хубави, Учителю. Защо не ги опишете, за да могат да се разпространяват повече? - отговорих аз.

- Ти можеш ли да ги опишеш?


Като че ли очаквах този въпрос.

- Ще се опитам.


В мълчание разменихме някакви мисли. Почувствувах се с крила. Погледнах Учителя, Който продължаваше да наблюдава играещите. В тези няколко минути имах чувството, че е било определено от Някого да мина покрай Учителя в този час и да получа тази задача.


Без да споделям с някого, се залових за работа. Всеки ден записвах движенията на едно-две упражнения. Когато бях готова с всичките упражнения, занесох ръкописа на Учителя и Му го прочетох. По израза на лицето Му разбрах, че е доволен.  

- Иди при брат Боев, проверете ги и нека ги напише на машина - каза ми накрая Той.


Изпълних казаното. Заедно с брат Боев изгладихме текста и, написан на машина, аз го предадох на Учителя.


Изминаха се месеци, година, две. Една вечер, когато минавах край салона, светна лампата пред приемната. Учителят изпращаше гости от града. Както всякога, заобиколихме Го. Този път Той държеше в ръка книга със сини корици, голям формат. Погледна ме, подаде ми книгата и каза:

- За Бога така се работи! - наблягайки на думата «така».


От всеки звук на тази дума като че ли излизаше светлина.


Приех подаръка, благодарих и несъзнателно повторих в себе си думите Му, а душата ми беше пълна с радост...


След този случай ясно почувствувах, че ми се даде някакво благословение и успех в работата и мълком, без думи, разбрах един закон: «За Бога даром се работи и даром се получава.»


Бележка на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев:


През 1938 г. излиза от печат голяма книга «Паневритмия», 30/23 см, на луксозна хромова хартия. На корицата е нарисувана жена, от художника Генчо Алексиев, която изпълнява упражнението «Изгрява Слънцето».


В първата част са описания на упражненията от Милка Периклиева и Боян Боев - 28 упражнения плюс «Пентаграм».


Във втората част е музиката на Паневритмията за две цигулки с нотен текст.


В третата част са Принципите на Паневритмията и описание на вътрешния смисъл на всяко едно от 28-те упражнения.


През 1941 г. излиза «Паневритмия: Песни на хармоничните движения». Текстът на песните е от Олга Славчева, а музиката е на Учителя. В първата част е «Основи на Паневритмията» от Учителя, а във втората част са музикалните текстове с думите на Олга Славчева. Включен е и «Пентаграм».



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ