4. ДОБРОТО НОСИ ДОБРО

Както обикновено, идвайки на Изгрева, минах край салона. И тази вечер Учителят разговаряше с група приятели. Доближих се и чух Учителя да казва:

-  Това е закон. Доброто носи всякога добро. Вие всички опитвате този закон, но не забелязвате. А това са съществени неща. Всеки от вас може да разкаже по някой такъв случай.

- Да, Учителю - поде брат Н. - Когато следвах във Франция, всяка събота и неделя бях в планината. Един ден, когато бях на балкона и си стягах ските, чух тревожен писък. Погледнах надолу и видях под прозореца една птица, която безпомощно висеше на двете си крачета, заплетени в бръшляна, който пълзеше по стената. Опитах се да й помогна с щеката, но не можах да я достигна. Тогава завързах двете щеки една за друга и внимателно откачих с тях нокътчетата на посинелите й крачета. Птицата се отпусна на земята, едва потръпвайки с криле. След няколко минути обаче тя направи опит да се изправи, после трепна с крилца и отлетя.

Рано след обяд бях в планинската хижа, откъдето с приятели тръгнахме нагоре по снежната пътека. Денят беше прекрасен. Меките слънчеви лъчи нежно галеха брилянтната покривка на земята.

Към три часа от запад се спуснаха мъгли. Слънцето се скри. Стана хладно и мрачно. Наближаваше буря. Приятелите решиха да се върнат, а аз, като стар планинар, продължих. Има пътека, има и знаци. От какво да се страхувам?

Бурята наближаваше. Задуха северен вятър. Стана студено и тъмно. Знаците вече не се виждаха. Пътеката се загуби. Тръгнах наслуки. Изведнъж ледът изскърца под краката ми. Единият ми крак потъна в леден процеп. Опитах се да си помогна, но потънах и с другия крак. Натиснах щеките, но и те останаха неподвижни. Положението ми стана сериозно, дори страшно.

Огледах се наоколо. Беше мрачно. В този момент на безпомощност почувствувах като че ли под мен изпърхаха криле на птица. След това, като по чудо измъкнах единия си крак, после - другия, после освободих и щеките и накрая застанах над снежната покривка. Недоумявах откъде ми дойдоха тези сили.

До сутринта тъпках с крака на едно място, за да не замръзна. С първите утринни зори продължих нагоре. Скоро, със смях и песен, ме настигнаха приятелите ми.

- Така е - каза Учителят. Всяко добро трепти, живее и отзвучава като добро. Но не всяко добро е добро.