3. «ТИ СИ АНГЕЛ»

Трамваят спря. Слизащите минаваха напред, когато някой ми прошепна:

-  Ти си ангел.

Погледнах - възрастен човек с прошарени коси и брада.

- Дънов, Дънов - чух няколко гласа отстрани.

След като беше слязъл, обърнах се да Го видя, но Той вече бързаше по улица «Опълченска». Да беше млад... разбирам, а Той - възрастен човек, и със сериозна външност.

Станалото премина през съзнанието ми като бегла случка, но думите: «Ти си ангел» останаха да звучат в мен.

Веднъж, отивайки към стола, се разговорихме с един колега, който минаваше за дъновист. Зачекнахме и неговите идеи.

- Учителят е духовен водач, представител на една нова култура, която идва на Земята... - обясняваше ми той.

Няколко седмици по-късно, заедно с една приятелка отидохме на улица «Оборище». Салонът беше пълен. Към 9,30 часа всички запяха, съпровождани от цигулка и хармониум. Точно в 10 часа всички станаха на крака. Между публиката мина господин Дънов с Библия под ръка и застана до катедрата. Казаха общо някаква молитва и седнаха. Той прочете една глава от Библията и започна беседата Си. Говореше тихо, но ясно. Накрая завърши пак с песен и молитва.

Беседата ми хареса, но слушателите ми се видяха уморени от живота страдалци. «Не - стиснах юмруци аз, - не с хленчене и молитва, а с борба ще дойде новото време!»

Бях дете на миньор и от малка работех за Партията. За да мога да бъда по- активна в борбата за свободата на народа, следвах в София. Неведнъж съм била

тормозена и бита в полицията, но въпреки това развивах нелегална дейност в университета и завърших педагогика.

Сълзите на майка ми не можаха да ме спрат на спокойна работа в Перник. Записах се в курса за детски учителки в София.

През втората година на курса стажувахме по софийските детски градини. Случи се така, че попаднах в училище «Св. Климент». Учителката ме посрещна любезно. Беше ми много приятна. След всяко занятие конферирахме с нея върху работата с децата. Оттам разговорът ни преминаваше върху възпитанието на младежта и на други социални теми. Постепенно станахме приятелки и един ден си подадохме ръка - тя - като «дъновистка», а аз - като комунистка.

Минаха години. Партията победи. Приятелството ми с детската учителка продължаваше. Неведнъж, при откровени разговори с нея, от очите ми бликваха сълзи, поради неосъществени копнежи. Тогава спокойно моята приятелка ми изтъкваше възможностите на еволюционния път към прогрес. Постепенно започвах да се съгласявам с нея и все по-често в мен прозвучаваше отново онзи тих глас, който ми шепнеше: «Ти си ангел.» Не можах да разбера само как можеше един Мирови Учител, носител на една нова философия, да говори за ангели.

Моята приятелка ми обясняваше:

- Ангел значи същество с по-високо съзнание. Светлината, която блика от съзнанието, определя степента му. Думата датира от едно време, когато хората са възприемали и най-отвлечените същности чрез образи. Днес науката и философията приучават човека да мисли с понятия. Преведена на съвременен език, думата «ангел» означава висшето, вечното в човека, светлината на съзнанието.

Срещат се на Земята души с висока съзнателност, слезли, за да се учат и да помагат на хората. Ако не успеят в своята мисия, те се оплитат в съблазните на материята и после, чрез страданието, намират отново верния Път на Живота. Една такава душа си и ти. Това е искал да ти напомни Учителят с думите: «Ти си ангел.»

(Забележка на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев: Случка с една колежка на Милка Периклиева, описан от нея)