НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

13. «ЩЕ ТИ ИЗПРАТИМ ПАЗАЧ»

Милка Периклиева ТОМ 23
Алтернативен линк

13. «ЩЕ ТИ ИЗПРАТИМ ПАЗАЧ»


През лятната ваканция работих в детското игрище. Единствената ми отмора от работа беше да отивам вечер на Изгрева. Ето защо реших да спя там, в течение на цял месец. Намерих си палатка и търсех място да я поставя. Отнесох се до Учителя.

- Постави я, рекох, на мястото на брат Стефов.

- То е накрая, близо до гората... и не е ли страшно? - нерешително възразих, въпреки че не бях много страхлива.


- Е, ще ти изпратим пазач - рече шеговито Учителят.


Нямах друг избор и се съгласих. Мислех, че Учителят ще огради мястото със светли мисли и няма да ми се случи нищо лошо.


Още същия ден, неделя, двама братя опънаха палатката на показаното от Учителя място. Пред нея сковаха малка дървена масичка и малка пейка.


Никога не бях спала преди в такива условия и бялата палатка ми се струваше, че плувам с ладия в морето на живота. Вечерникът играеше в дърветата и от време на време лекичко полюшваше платната на моята бяла «ладийка». Беше чудно. Тишината на нощта и на близката гора успокояваше и отморяваше душата ми.


Първата нощ, преди да си легна, завързвах връзките на входа на палатката и изведнъж трепнах: точно отпред напреко беше легнало голямо куче, вълча порода. После ми стана смешно: как е намерило място да легне точно пред входа на палатката?... Сигурно ме пази! Легнах си спокойно. На сутринта кучето го нямаше.


Бодро и отморено отидох на работа.


Вечер бързах да се прибера в моята «ладийка». Дълго стоях на пейката пред палатката и наблюдавах далечните звезди. Душата ми се поеше от тишината на нощта, в която можеше да се долови шепотът на невидими същества.


Когато вечерницата се преместваше доста на запад, влизах в палатката да спя. И завързвайки връзките на входа, винаги виждах същото голямо куче, легнало напреко пред нея. Същото съвпадение толкова много нощи? Това съвсем не беше вече случайно! Сутринта кучето никъде не се виждаше.


И тъй, през целия месец, през който спах в моята бяла «ладийка», всяка вечер кучето пазач идваше и лягаше пред входа на палатката ми, а сутрин го нямаше.


Кой го изпращаше и как ставаше това чудно реално явление?


«Ще ти изпратим пазач» - беше казал Учителят.


Този чуден наш Учител!...



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ