10. «Помни!» от Райна Каменова

Когато, братко, си готов
да раздаваш ти с любов
небесни дарове лъчисти
с красиви мисли чисти,
а получиш за отплата
тежка рана във душата
от невежество и глупостта
ти дълбоко си ранен,
че запитваш се сломен:
- Защо ме, Боже, нараниха -
и страдания дариха?...
Но в мъката на самотата
глас зашепва ти в душата:
- Помни! - изпитва се човека,
възлюбил тясната пътека
да строи живота нов
със Христовата Любов!
След всеки изпит и страдания
изгряват слънчеви сияния
за верния във Любовта
под благослова на Христа!...

Посветено на теб за незаслужените ти страдания, а на мен - и за изпитания!

С обич и благодарност безкрайна - Райна [Каменова]

21.II.1989 г. гр. Видин