10. Защо е необходимо да се молим

В. «Братство», бр. 243, 12.VI.1939г., стр. 4.

Някога майките учеха децата си да се молят още от най-ранно детство. Те коленичеха: майката - в средата, а децата - наоколо й, и благодаряха или се молеха на Всевишния за някоя милост. Днес считат това за отживяло вече времето си, за липса на интелигентност и пр.

А за кого е необходима нашата молитва? Дали за това Върховно Същество, това Велико Начало на Живота, което има всичко в себе си, или за нас, малките?

Дали Слънцето има нужда от нас или ние, та излизаме от къщите си да му се радваме и греем?

На кого молитвата не е оставяла душата букет от разцъфнали цветя, които дълго време още благоухаят?

Един контакт, макар и за миг, с Великото Начало, не е ли като контакт на жадния с извора? И кой има нужда: изворът ли от нас или ние, жадните - от него?

Днес изобщо не се ли молим? Днес ние може би се молим много повече от други път. Ние се молим на бирника, на бакалина, на шивача и на кого ли не, само не на Този, Който ни дава светлината на Слънцето, красотата на звездите, вълшебността на Луната и всичко красиво и необходимо в живота.

Ние се молим, и не считаме това за унизително, на всички други, освен на Извора на Живота, Който, ако за един момент престане да ни дава от водите си, ние ще се превърнем в труп.

Да се молим, значи да внесем музика, хармония и мир в душите си.

Невена Неделчева