16. Посещенията на починалата майка

О, и най-странното, най-чудното бе, че от същата тая вечер другарят ми почна да се оплаква, че мама идвала всяка вечер насън да го съветва да остави лошия си живот. И той, учуден, ми казваше:

- Гледай, Желка, майка ти като жива беше такава една кротка, такава една тиха, а сега е станала строга - само ме съди.

Аз мълчах и нищо не му казвах, но в душата ми имаше толкова радост, толкова вяра и упование в Учителя: това, което Той бе ми казвал, се изпълваше вече, и то толкова скоро.

И какво - малко по малко животът ми почна да се поправя. Мъжът ми, който дотогава не внасяше нито стотинка в дома, почна да дава част от заплатата си за децата и мене. И най-главното, най-хубавото, откакто отидох и намерих Учителя, бе, че мъжът ми не посегна вече да ме удари. «О, Боже, как да Ти се отблагодаря за голямата Ти милост!» - си мислех аз и душата ми ликуваше в светлина и радост. Аз ясно виждах как от ден на ден нещата едва забележимо се променят, как другарят ми става по-добър, по-рядко пие и в дома ми има по- сносен и добър живот. И аз, работейки, шиейки на машината от сутрин до вечер чуждо, все се молех и все благодарях на Бога за всичко. И когато мислех за Учителя, душата ми се изпълваше със светлина и неземна радост, а в сърцето ми някой пееше химни и благодареше на Бога.

И в моменти на най-голяма скръб, когато мъжът ми отново биваше пиян, аз не бивах като преди, защото в душата ми някой тихичко ми шепнеше, утешаваше. Откато отидох при Учителя, аз чувам постоянно един вътрешен глас, който ми говори и ръководи - о, и това е толкова хубаво, толкова хубаво, и аз не зная, молейки се, как да се отблагодаря на Бога!