78. ЗА КАКВО МИ Е ТАЗИ ГОЛЯМА КЪЩА

След като я покрих, измазах една стая и там се нанесох да живея. Беше краят на 1969 г. И полека, с годините, я измазвах и устройвах. Как може да се използува тази голяма къща? Аз написах собственоръчно завещание, да остане на Братството. А тук, в тази къща, са сложени много братски вещи и предмети. Аз съм построил тази къща. А за какво могат да послужат тези стаи - други след мене да му мислят. Всеки човек от другиго е нещо много различно - и всеки различно разсъждава. Тази година оформих документите за къщата. Направих само лично завещание. Не съм го заверявал с нотариус. Аз не съм в тежест на никого. Сам се обслужвам.

Д-р Иван Жеков бе фотограф и беше направил много снимки. Учителят в една беседа казва: «Като ме снимате и като се видя, не мога да се позная.» А защо? Защото фотографите не могат да хванат онова, същественото, и да го отразят в образа. Та, тук имаше останали много снимки и негативи. Дойдоха и ги взеха различни хора. Но аз зная, че всичко, което говорим, мислим и правим, се записва. Нема нищо, което да не е записано. На нашия образ е записано всичко. Ние сме писмо на живота, който сме минали досега. Което сме правили, върви с всеки човек. Върху това градим бъдещето. Сегашният образ е резултат на миналото. А сегашните усилия, които правим, са образ на бъдещето.

Такъв е случаят с фотоархива на д-р Жеков. Такъв е случаят и с мене. Доволен съм от себе си, че успях да реализирам една идея, дадена ми от Учителя. Видях как Неговата дума бе жива и винаги стоеше пред мене, в мене и зад мене. За този живот това не е малко. В друг живот ще продължа. А сега се радвам на труда си в дълбоките си старини. Амин.